Ама че тъпак! Не можа да се сдържи и отправи благодарствена молитва към небето, че Господ бе дарил Шариф с малко ум.
Въртейки десния си крак, тя успя бавно, сантиметър по сантиметър, да измъкне стъпалото си от вътрешността на ботуша. Когато и петата й най-сетне се показа навън, тя не искаше нищо повече от това да диша тежко и да се излежава под лъчите на лятното слънце. Усещаше главата си като отворена рана, но времето работеше срещу нея, затова натисна с големия пръст петата на левия ботуш и бързо освободи и други я си крак. Моментално изхлузи чорапите и мушна босото си стъпало обратно в левия ботуш, за да напипа едно нещо, което можеше да й спаси живота.
Франк, ти, задник такъв, може и да обичаш друга жена, но ще получиш голяма звучна целувка по устните от мен следващия път, когато те видя. Тя беше напълно вбесена преди две години, когато й подари смъртоносно изглеждащ нож с цялата помпозност и официалност, свикнала да вижда, когато един мъж й поднасяше букет с дузина червени рози.
„Никога не се знае кога ще имаш нужда от него“, беше казал той, след като настоя да го носи в ботуша си.
По онова време се чудеше, особено като се има предвид склонността й да се обгражда непрекъснато с добре обучени агенти, точно какво ужасяващо събитие би могло да й се случи, за да се нуждае от боен нож „Булдог“ с острие от неръждаема стомана.
Е, сега вече знаеше. Това беше случай, при който бе отвлечена и завързана от сомалийски пират с болна фантазия.
Изваждайки с мъка ножа от скритата кания, тя хвана дръжката от мадагаскарско палисандрово дърво между пръстите си. Сгъвайки се в кръста, вдигна крака над главата си. Слава Богу, че продължаваше с упражненията по Пилатес, иначе тази малка маневра щеше да бъде невъзможна. И все пак, ще трябва да започне да си купува по-широки дънки, ако имаше намерение да продължава да се прави на човешко такос…
Като стисна здраво острието между пръстите на краката си, тя започна да реже въжето, обездвижващо дясната й ръка.
„Маймунски пръсти“. Така Били наричаше пръстите на краката й. Предвид ниския й ръст, беше естествено да се предположи, че има малки, къси и дебели пръсти, но нейните бяха дълги и тънки. Е, сега благодареше на добрия Господ, че я беше благословил с маймунски пръсти. Защото заедно с тъпата некомпетентност на Шариф и настояването на Франк винаги да носи оръжие, пръстите на краката й можеха да бъдат точно ключът към свободата й от тази ситуация и…
Бинго!
Тънкото, оръфано въже се скъса под наточеното като бръснач острие. Тя не губи време, грабна ножа в ръка и започна да реже въжето около наранената си лява китка. То поддаде веднага, и слава богу. Свободна, тя се втурна към прозореца и внимателно отмести крайчето на прашната, изцапана завеса. И стреснато залитна назад от ужас, когато видя грозното лице на Шариф през мръсния прозорец.
Той беше там. Точно пред вратата. Изваждаше от джоба си старомоден ключ за стая.
Изведнъж всичко стана като на забавен каданс.
Беки се запрепъва към банята. Крайниците й се движеха, като че ли ходеше под вода.
Все едно бе напуснала тялото си. Точно така се чувстваше. Защото сякаш се наблюдаваше отстрани.
Видя се как отваря вратата на банята. Как оглежда мухлясалата завеса на душа, покритите с петна плочки на пода и очуканата тоалетна. Как хвърли поглед на капещото кранче и на отвратително пожълтелите мотелски кърпи, наредени на рафта под мивката.
И тогава, със скоростта на стрела, тя се върна обратно в тялото си и сърцето й падна в петите, защото единственото, което искаше да види, единственото, което щеше да й даде шанс за бягство, очевидно липсваше.
Банята нямаше прозорец.
Въздържа се да изкрещи разочарованието си, само защото нямаше време да се срива, макар че заслужаваше след този адски, наистина отвратителен ден, който не можеше да стане по-гаден от това. Нямаше време, тъй като дръжката на вратата се разтресе.
О, Боже! О, Боже! О, Боже! О…
Шариф прекрачи прага и премигна объркано, когато съзря празното легло. Тъмното му лице се изкриви в маска на такава ужасна ярост и Беки разбра, че злобният му поглед ще я преследва в кошмарите й години напред.
Ако живееше толкова дълго.
А тя беше твърдо решена да живее толкова дълго.
Точно както преди се забави до скоростта на охлюв, времето изведнъж обърна посоката.