— Съвсем сигурен.
— Е, какви неизяснени неща има между нас?
Той помилва раменете й и се наслади на усещането за мека закръгленост, после се опита да намери правилните думи.
— Смятам, че работихме много добре като партньори. През цялото време.
— Наистина работихме добре, нали? Особено като се имат предвид извънредно трудните проблеми, с които трябваше да се справим. Началото беше ужасно, ако си спомняш.
— Имаш предвид срещата пред трупа на Холтън Феликс?
— Мислех по-скоро за начина, по който разруши магазина ми в Италия.
— Според мен събитията в Рим бяха едно малко недоразумение. Накрая го изяснихме, нали?
Очите й засвяткаха.
— Може да се каже. Заради това „малко недоразумение“ бях принудена да си търся нова работа. Но трябва да призная, че новата ми професия е с пъти по-интересна от предишната.
— Тъкмо за твоята нова професия искам да поговоря днес с теб — каза Тобиас. — Предполагам, ще продължиш да я упражняваш, въпреки че неколкократно изразих съмненията си?
— Със сигурност имам намерение да продължа с новото си занимание — увери го Лавиния. — Професията на частен детектив е безкрайно вълнуваща и възбуждаща, да не говорим, че понякога е и много доходна.
— Тогава ще ти кажа онова, което съм си наумил: не бих имал нищо против, ако и при други случаи работим заедно.
— Както стана ясно, това може да се окаже много полезно и за двама ни.
— Наистина ли мислиш така?
— Да, мисля, че можем да си бъдем много полезни.
— Като колеги?
— Да, като колеги. Бих предложил да обмислим много внимателно възможността да работим съвместно и за в бъдеще, разбира се, ако ни се удаде случай — заяви той, решен да й изтръгне съгласие.
— Партньори… — изрече Лавиния с напълно безизразен глас.
Жена като нея може да подлуди мъжа, помисли си Тобиас, но се постара да се овладее.
— Ще помислиш ли върху предложението ми?
— Да, обещавам да го обмисля сериозно.
Той я привлече по-близо до себе си.
— Добре, за момента ще се задоволя с това обещание — пошепна до устата й.
Лавиния обхвана лицето му с две ръце.
— Наистина ли ще се задоволиш?
— Да. Но те предупреждавам, че имам намерение да прибягна до крайни средства, ако се наложи, за да те убедя да ми дадеш положителен отговор.
Той развърза връзките на шапката й и я остави на пейката. Една по една свали ръкавиците от дивечова кожа. Поднесе ръцете й към устните си и целуна нежната кожа от вътрешната страна на китките.
Тя пошепна името му така тихо, че той едва го чу, и зарови пръсти в косата му. Целуна го по устата, той я притисна до себе си и се наслади на реакцията и, жива и безпокойна, изпълнена с пареща страст. Тя се стремеше към него и го изпълваше с голямата си, всепроникваща енергия.
Тобиас полегна върху каменната пейка и я привлече върху себе си. Вдигна полите й, за да се наслади на гледката на стройните крака в копринени чорапи. Тя отвори вратовръзката му и се зае с копчетата на ризата. Когато усети топлите й длани върху голите си гърди, дъхът му се ускори.
— Обичам да те усещам — пошепна тя и сведе глава, за да целуне рамото му. — Когато те докосвам и целувам, се чувствам жива и заредена с енергия. О, Тобиас!
— Лавиния… — Той издърпа един по един фуркетите от косата й и ги нахвърля небрежно наоколо.
Докато тя го целуваше по лицето и гърдите, той съвсем сериозно си мислеше, че ако в момента има перо и хартия, ще напише стихотворение. Когато най-сетне отвори панталона си, тя се разтрепери в ръцете му. А когато внимателно я вдигна от пейката и я положи на земята, тя уви стройните си крака около него. Вече не беше изкушен от писане на стихове. Защото знаеше, че няма начин да изрази с думи толкова дълбоко преживяване.
Тя се раздвижи до него и вдигна глава.
— Какво имаше предвид, когато каза, че ще направиш всичко, за да ме убедиш за в бъдеще да работим като партньори?
— Ами… това. — Той зарови ръце в разрошената червена коса. — Смяташ ли, че аргументът е убедителен?
Лавиния се усмихна и той се потопи дълбоко в примамливите езера на очите й.
— Предложението прозвуча дяволски убедително. Както вече казах, ще го обмисля много сериозно.
26
Лавиния наблюдаваше критично отражението си в огледалото.
— Не намирате ли, че деколтето е прекалено дълбоко?
Мадам Франческа изкриви лице с очевидно недоволство.
— Деколтето е перфектно. Изрязано е така, за да загатне, че имате бюст.
— Прекалено ясно загатване, според мен.
— Глупости. Аз бих го определила като изключително дискретен намек в правилната посока. — Мадам Франческа завърза внимателно панделката, която красеше корсажа. — Като се има предвид, че бюстът на мадам не е много пищен, екипирах роклята в този стил, за да поставя въпроси, а не да отговаря.