— Мисис Воун? — Лавиния започна да обикаля фигурите и да се взира във восъчните лица. — Тук ли сте? Знам, че обичате тази игра, и ви уверявам, че е впечатляваща. Но днес нямам никакво време за игри. Трябва да говоря с вас. Въпросът е много важен.
Нито една от восъчните фигури не се раздвижи и не заговори.
— Спешно е — настоя Лавиния. — Мисля, че е въпрос на живот и смърт.
Погледът й падна върху фигурата, застанала пред нещо като огнище. Това е ново, помисли си бегло. Скулптура на жена с престилка на икономка и огромно боне, чиито рюшове скриваха профила. Жената беше леко приведена в кръста и държеше в ръка маша, с която очевидно се готвеше да разрови догарящия огън.
Това не е мисис Воун, каза си Лавиния. Тази жена е прекалено едра и закръглена.
— Моля ви, мисис Воун, ако сте тук, покажете се. Нямам никакво време за губене. — Лавиния заобиколи дивана и изведнъж спря. На килима лежеше по лице дребна фигура. — Велики боже!
Отпуснатите крайници показваха, че това не е преобърната восъчна фигура. През ума й мина страшна мисъл.
— Мисис Воун!
Лавиния се отпусна на колене, свали едната си ръкавица и опипа шията на припадналата. С облекчение установи, че още е жива.
Мисис Воун не беше мъртва, но бе загубила съзнание. Лавиния скочи с намерението да изтича до вратата, за да повика помощ, и погледът и спря върху восъчната фигура на икономката, наведена към печката. Обувките й бяха изкаляни.
Гърлото й пресъхна.
В първия момент не беше в състояние дори да си поеме дъх. За да излезе от малкото помещение, трябваше да мине в обсега на машата. Нямаше смисъл да крещи, защото икономката на мисис Воун беше глуха. Единствената й надежда беше Тобиас да е получил известието й и да дойде веднага. През това време тя щеше да отклонява вниманието на убиеца.
— Виждам, че сте дошли тук преди мен — заговори с учудващо спокойствие Лавиния. — Как успяхте, лейди Невил?
Жената до печката потрепери и се изправи с рязко движение. Лейди Констанс Невил се обърна към Лавиния, размаха тежката маша над главата си и се усмихна.
— Не съм глупачка. Отдавна знам, че вие непрекъснато създавате проблеми, мисис Лейк. Затова наех един добър детектив да ви следи. — Констанс направи крачка към вратата, за да й отреже пътя за бягство. — Моят човек уловил момчето, което изпратихте при мистър Марч, и му платил, за да прочете бележката. После веднага дойде при мен. Не се надявайте, мисис Лейк, никой няма да ви помогне. Не очаквайте мистър Марч, той не знае нищо.
Лавиния отстъпи крачка назад и се опита да застане така, че диванът да е между нея и другата жена. Сложи ръка върху верижката на шията си и заговори:
— Вие сте били, нали? През цялото време. Вие сте художничката. Видях фигурите в музея на Хугет на първия етаж. Наистина необикновени…
— Необикновени? — Констанс я изгледа презрително. — Вие нямате представа от изкуство. Моите фигури са брилянтни.
Лавиния откопча внимателно верижката и я стисна между пръстите си. Предпазливо протегна ръка и я завъртя така, че среброто да улови бледата светлина от близкия прозорец.
— Брилянтни като моята верижка, нали? — Гласът й прозвуча меко, успокояващо. — Не е ли красива? Само погледнете как блести. Толкова е светла. Толкова е светла. Толкова е светла.
Констанс избухна в смях.
— Да не мислите, че можете да откупите живота си с този мизерен накит? Аз съм богата жена, мисис Лейк. Много богата. Имам кутии със скъпоценности, една от друга по-хубави и ценни. Не искам жалката ви верижка.
— Но тя е толкова светла. Нима не забелязвате? — Лавиния внимателно залюля верижката. Докато се движеше напред назад, среброто светеше и блещукаше. — Мама ми я подари. Толкова светла.
Констанс примигна.
— Вече ви казах, че нямам интерес към евтини накити.
— А пък аз ви казах, че восъчните ви фигури са необикновени, но според мен им липсва близостта до живота. Живото излъчване, което мисис Воун влага във фигурите си.
— Вие сте глупачка. Какво знаете вие? — Симпатичното лице на Констанс се разкриви от гняв. Тя се взря в люлеещата се верижка и се намръщи, сякаш искрите на светлината я дразнеха. — Моите восъчни фигури са много, много по-добри от тези банални скулптури. За разлика от мисис Воун аз не се плаша да влагам в работите си най-тъмните, най-необикновените страсти.