— Вие сте изпратили смъртната заплаха на мисис Доув, нали? Проумях го едва днес следобед, като видях рисунката на шивачката. В тетрадката й е съхранена първоначалната версия на зелената рокля. Вие сте моделирали восъчната сцена според нейната рисунка, а не според готовата рокля. Като клиентка на мадам Франческа сте имали възможност да разгледате проекта, но не сте видели роклята в окончателния й вид, защото не сте били поканени на годежния бал. Ако я бяхте видели, щяхте да знаете, че полата е с два реда рози, не с три.
— Това вече няма значение. Тя е мръсница, не по-добра от другите жени. И тя ще умре. — Констанс направи крачка напред.
Лавиния затаи дъх, но продължи да движи верижката напред-назад, без да променя ритъма на люлеенето.
— Вие сте уредили Филдинг Доув да бъде отровен, нали? — попита тя, все така с мек, успокояващ глас.
Констанс хвърли поглед към верижката, но бързо отмести очи. Само след секунди обаче отново заследи ритмичните движения.
— Аз планирах всичко, всяка подробност. Направих го за Уесли, нали разбирате? Правех всичко за него. Той имаше нужда от мен.
— Но никога не е оценил по достойнство вашия ум и вашата непоколебима вярност, нали? Приемал я като нещо разбиращо се от само себе си. Оженил се е за вас заради парите ви и през цялото време е имал и други жени.
— Жените, които използваше за забавления, не бяха важни. Уесли имаше нужда от мен — само това беше от значение. Той ме разбираше. Ние бяхме партньори.
Лавиния потрепери и едва не изпусна верижката от скованите си пръсти. „Съсредоточи се, глупачке! Животът ти зависи от това.“
— Разбирам. — Верижката продължи да описва меки дъги. — Партньори. Но вие сте умът в тази връзка.
— Да. Да! Аз първа разбрах, че Филдинг Доув е започнал да разследва действията на Уесли през войната. Освен това виждах, че Доув старее и не работи с предишния размах. Тогава разбрах, че е дошло време да го премахна. Знаех, че когато Доув умре, вече нищо няма да стои на пътя на Уесли. Трябваше да уредя още само няколко неща. Аз винаги съм уреждала тези неща вместо него.
— Колко от любовниците му убихте?
— Преди две години най-сетне проумях, че тези евтини уличници нямат право да живеят. — Констанс се взираше като замаяна в движещата се верижка. — Започнах да ги издирвам. Не беше просто, знаете ли? Досега съм премахнала пет глупачки.
— Създавали сте восъчните сцени от изложбата на Хугет, за да увековечите способностите си на убийца, така ли е?
— Трябваше да покажа пред света истината за тези жени. Използвах таланта си, за да демонстрирам, че жените, които стават уличници, неизбежно свършват в болка и страх. За тях няма страст, няма поезия, няма радост. Само болка.
— Но последната ви избяга, нали? — попита предпазливо Лавиния. — Какво се случи? Каква грешка допуснахте?
— Не съм допуснала грешка — изкрещя Констанс. — Някаква тъпа чистачка беше оставила до вратата кофа със сапунена вода. Спънах се и паднах и курвата успя да ми избяга. Но рано или късно ще я пипна и тогава…
— Кой послужи като модел на мъжа от скулптурите ви, Констанс? — попита спокойно Лавиния.
Лейди Невил я изгледа стъписано.
— Мъжът?
Лавиния продължаваше да движи ритмично верижката.
— Лицето на мъжа във всички изложбени експонати е едно и също. Кой е той, Констанс?
— Баща ми. — Констанс замахна с машата към верижката, сякаш искаше да я прогони от полезрението си. — Татко е човекът, който причинява адски болки на курвите. — Тя насочи върха на машата към верижката и обясни глухо: — Той ми причиняваше болка. Разбирате ли? Той ми причиняваше страшна болка.
Лавиния избягна и втория удар с машата. Май не се справяше добре. Успяваше да поддържа движението на верижката, но осъзна, че е време да смени темата.
— Да разбирам ли, че всичко е било наред, докато Холтън Феликс се е докопал до дневника и е започнал да разпраща изнудвачески писма? — попита тя.
— Феликс научи от дневника, че Уесли е член на Блу Чеймбър. — Констанс беше вече много по-спокойна. Погледът й следваше движенията на верижката. — Трябваше да го убия. Да знаете колко лесно се справих. Той беше глупак. Два дни, след като получихме писмото, намерих адреса му.
— Значи сте го убили и сте взели дневника.
— Направих го, за да предпазя Уесли. Правех всичко за него.
Без предупреждение Констанс замахна с машата и направи рязко движение. Лавиния отскочи назад и избягна удара в последния момент. Извитото желязо улучи главата на най-близката восъчна фигура и я разби. Фигурата падна на пода.
Лавиния бързо се скри зад плахата восъчна жена с ветрило в ръка, за да се предпази от евентуален втори удар. Протегна ръка и отново започна да движи верижката.