Объркването на Констанс нарастваше. Погледът, който следеше меко святкащата сребърна верижка, постепенно се замъгляваше. Още не е напълно изпаднала в транс, разбра Лавиния, но верижката приковава вниманието й.
— Вие също сте прочели дневника и едва тогава сте разбрали, че мъжът ви и мисис Доув са били любовници, нали? Това е променило живота ви. С един замах. Дотогава сте пренебрегвали другите жени, но тази връзка е била непростима.
— Другите нямаха значение. — Констанс направи крачка към нея с разкривено от дива ярост лице. — Те бяха евтини уличници. Той ги вземаше от бордеите, забавляваше се известно време с тях и ги пращаше обратно на улицата. Но Джоан Доув е друга.
— Защото е била омъжена за главата на Блу Чеймбър?
— Да, да! Тя не е като другите. Тя е богата и могъща. И знае всичко, което знаеше Азур. Като прочетох дневника, проумях, че щом заеме мястото на Азур и стане признат водач на организацията, Уесли вече няма да има нужда от мен.
— Нима сте повярвали, че ще реши да се върне при Джоан?
— Ами да. Тя ще му даде всичко, което е имал Азур, нали? Контакти, връзки, подробности около финансовите му дела. Всичко за Блу Чеймбър. — Гласът на Констанс се извиси в отчаян хленч. — Какво можех да му предложа аз в сравнение с нея? Да не говорим, че той я желаеше, както никога не е желал мен.
— И тогава решихте, че тя трябва да умре.
— Той щеше да я поиска и тя сигурно нямаше да му откаже. И тогава вече нямаше да се нуждае от мен, нали?
Констанс отново замахна яростно с машата, но този път целта й беше движещата се верижка. Лавиния бутна насреща й фигурата на жената с ветрилото. Машата улучи главата на жената и я разби. Восъчната скулптура рухна тежко на пода.
— Исках тя да страда, както страдах аз — зашепна Констанс. Погледът й следваше трептящата сребърна верижка. — Затова й изпратих восъчната фигура, за да й покажа собствената й смърт. Исках да мисли непрекъснато какво я очаква, исках да се страхува. Да трепери от отчаяние.
Тя измъкна машата от восъчната глава и я вдигна високо във въздуха. Лавиния забеляза, че движенията й са забавени, и в сърцето й пламна нова надежда.
— Защо убихте мъжа си? — Тя се отдръпна бавно, протегнала ръка, за да не се удари в евентуални препятствия.
— Нямах друг избор. Той унищожи всичко. — Констанс хвана машата с две ръце. — Глупав мъж. Глупав, глупав, глупав, лъжлив мъж. — Гърдите й се вдигаха и спускаха все по-бързо, дъхът й излизаше на тласъци. Устреми поглед към верижката, после се върна върху лицето на Лавиния. — Тобиас Марч му заложи капан и Уесли веднага се хвана. Бях си вкъщи, когато той се върна, в нощта, когато Марч го изобличи. Мъжът ми преживя нервен срив. Заповяда на камериера си да опакова вещите му и ми заяви, че ще избяга на континента.
Лавиния напипа зад себе си пианото и спря.
— Тогава ли разбрахте, че всички извършено дотук е било напразно?
— Направих се, че ще му помогна да избяга. Отидох с него на доковете, където един познат беше обещал да се срещне с него и да го качи на кораб за Франция. Предложих на Уесли да почакаме в стария склад.
— И там го застреляхте.
— Това беше единственото, което ми оставаше. Той разруши всичко. — Лицето на Констанс се разкриви от болка и гняв. — Исках да го пребия, както постъпвах с уличниците, но се сетих, че трябва да представя смъртта му като самоубийство. Ако го намереха пребит, Марч и другите щяха да продължат разследванията.
— И какво ще правите сега? Сигурно искате да станете водач на Блу Чеймбър?
— Точно така. Сега аз ще стана Азур. — Констанс не откъсваше поглед от святкащата верижка.
— Това е правилното решение. Вие ще станете Азур. Светло, светло.
В следващия миг Лавиния метна сребърната верижка към най-близката восъчна фигура. Констанс проследи полета й със замъглен поглед.
Лавиния сграбчи тежкия канделабър от пианото и го хвърли върху Констанс. Улучи главата й отстрани. Жената изпищя, изпусна машата и се свлече на колене. Обхвана главата си с две ръце и нададе нечовешки писък.
Лавиния прекрачи безжизненото тяло на мисис Воун, прехвърли се през дивана и се втурна към вратата.
Тъкмо когато посегна към бравата, вратата се отвори с трясък. На прага застана Тобиас. Видът му беше повече от страшен.
— Какво става тук, по дяволите? — Улови я, притисна я до гърдите си и хвърли бърз поглед в стаята.
Лавиния се обърна бързо, без да се освободи от ръцете му. Констанс все още седеше на колене и хълцаше сърцераздирателно.
— Значи тя е била? — попита спокойно Тобиас.