— Да. Вярвала е, че двамата с Невил са партньори. Накрая го е убила, защото е разбрала, че той е готов да наруши споразумението им.
27
— Знаела е, че той не я обича, но е вярвала, че двамата са свързани с нещо много по-важно и по-трайно — разказваше Лавиния.
— Метафизична връзка, искате да кажете? — Джоан вдигна вежди и в погледа й се изписа презрение. — С мъж като Невил? Бедната жена е живяла с илюзии.
— Не знам дали е виждала споразумението им в светлината на метафизиката. — Лавиния остави чашата си на масичката. — Съмнявам се. Тя употреби думата партньорство.
— Проклятие. — Тобиас, който се бе разположил удобно в най-голямото кресло, й хвърли мрачен поглед. — Точно тази дума ли трябваше да използваш?
— Констанс е вярвала, че е незаменима за своя съпруг. Че той е имал нужда от нея. Във всеки момент от живота си — тайния и явния. — Лавиния се обърна към Джоан и продължи: — Тя се е смятала за интелигентния партньор. За водач и движеща сила на съвместната им работа. Тя е разработвала стратегията. Тя е уреждала всички възникващи въпроси.
— Тя е отровила Филдинг. — Джоан се взираше мрачно в чая си.
— Вече се разбрахме, че бедната жена е луда — напомни й меко Лавиния.
— Точно така. — Тобиас скръсти ръце в скута си. — Затова семейството я прибра в строго охранявана частна лудница. Ще остане там до края на живота си. Никой няма да обръща внимание на безумните й приказки. Ще крещи и ще бушува на воля.
Джоан вдигна глава от чая си.
— Освен това е убила няколко от любовниците на Невил. И се е опитала да ме подмами и да ме убие вечерта на бала.
— Години наред е понасяла стоически любовните истории на съпруга си — обясни Лавиния. — Внушавала си е, че те са без значение. Както за него, така и за нея.
Джоан изкриви лице.
— И е била права.
— Така е — кимна Лавиния. — Успяла е да убеди себе си, че връзката й с Невил е по-важна от плътското удоволствие, което той е намирал при другите жени. Удоволствието е преходно. Освен това, доколкото разбрах, то е било за нея само болка. Тя не е понасяла страстта и не я е искала.
Тобиас промърмори нещо неразбрано. Лавиния го погледна въпросително, но той не си направи труда да повтори думите си. Тъмният му, загадъчен поглед се отправи към огъня. Лавиния се обърна отново към Джоан.
— Ако се вгледаме малко по-внимателно в сърцето на бедната жена — продължи тя, — ще открием, че Констанс е мразила другите жени. Когато е разработила стратегията си да издигне Невил за водач на Блу Чеймбър, вече е имала убедително извинение да се отърве от тях. Просто е внушила на Невил, че нещастните жени представляват потенциална заплаха за издигането му.
— Невил е знаел какво прави тя — намеси се Тобиас. — И е бил съгласен. Несъмнено е подкрепял доводите й за убийствата. И е харесвал скулптурите. Доставяло му е извратено удоволствие да ги гледа. Като си спомням срещата ни в нощта, когато го накарах да направи признание, разбирам, че в действителност не призна да е извършил убийствата. Каза само, че знае за всички убити жени.
— Мръсната работа е била предоставена на Констанс. — Лавиния се загледа в огъня. — Тя е била щастлива да урежда тези дребни проблеми вместо него. Ала когато е прочела дневника и е установила, че някога Джоан е имала връзка със съпруга й, е изгубила контрол над страха и гнева си.
Джоан тъжно поклати глава.
— Прави сте. Тази жена наистина е луда.
— Лудите развиват своя логика — напомни й кротко Лавиния. — Констанс бързо се е убедила, че вие представлявате сериозна заплаха за връзката й с Невил. Опасявала се е, че когато Невил поеме контрола на Блу Чеймбър, двамата ще се върнете към интимната си връзка.
По тялото на Джоан пробяга тръпка.
— Как е могла да си помисли, че ще се върна при този ужасен мъж? Аз се отвращавам от него.
— Тя го е обичала по свой начин — обясни тихо Лавиния. — Не е била в състояние да си представи, че някоя друга жена не го иска.
Тобиас се раздвижи и протегна скования си крак към огъня.
— В объркания й ум вие сте единствената между някогашните му любовници, която би могла да го отнеме от нея. Защото можете да предложите всичко онова, което му дава тя, и дори още повече.
Джоан поклати глава.
— Толкова е тъжно.
Лавиния се покашля.
— Наистина. Когато е прочела съобщението, което днес следобед изпратих на Тобиас, е осъзнала, че не съм спряла разследванията си. Стигнала е до къщата на мисис Воун няколко минути преди мен, защото е дошла със собствената си карета. Заради дъжда аз не намерих наемна карета и трябваше да вървя пеша. Сигурно е влязла и е ударила мисис Воун с машата.