— Какво щастие, че художничката не е пострадала сериозно — промълви Джоан.
— Мисис Воун ми каза, че гъстата коса и дебелото боне са отнели част от силата на удара. Свлякла се на пода, но въпреки ужаса си съобразила, че трябва да се престори на мъртва. Мисля, че аз пристигнах тъкмо навреме, за да предотвратя втория удар.
Джоан се обърна към Тобиас.
— Как стана така, че пристигнахте точно навреме в изложбения салон на мисис Воун? Нали съобщението на Лавиния не е стигнало до вас?
Тобиас се усмихна.
— О, разбира се, че ме намери. Момчето продало съобщението на шпионина на лейди Невил, но като истински малък бизнесмен го донесе после и на мен. За съжаление това означаваше доста голямо закъснение.
— Разбирам. — Джоан стана и изпъна ръкавиците си. — Това най-после е краят, нали? Много се радвам, че сте жива и здрава, Лавиния. Искам още веднъж да изразя благодарността си за всичко, което вие и мистър Марч направихте за мен.
— Както вече ви казах, това е част от услугата — отговори Лавиния и също се изправи.
Джоан се усмихна.
— Онова, което ви казах вчера, все още е в сила. Аз съм ви много задължена. Ако има нещо, което бих могла да направя за вас, моля ви да дойдете при мен.
— Благодаря ви — отговори Лавиния. — Но не мога да си представя, че ще ми се наложи да потърся вашата помощ.
— Аз също. — Тобиас стана и раздвижи скования си крак. После отиде до вратата, за да я отвори пред Джоан. — Но Лавиния и аз ценим високо великодушното ви предложение.
В очите на Джоан светна задоволство, примесено с лека подигравка. Мина през вратата, но в коридора отново спря.
— Ще бъда много разочарована, ако не ме включите в някои от бъдещите си разследвания. Моля ви, имайте предвид желанието ми. Убедена съм, че ще е безкрайно забавно.
Лавиния загуби ума и дума. Тобиас не реагира.
Джоан наклони глава за сбогом, обърна се и се запъти към входната врата, където мисис Хилтън чакаше да я изведе.
Тобиас затвори вратата на кабинета и отиде до витринката, където Лавиния съхраняваше бутилката с шери. Напълни две чашки и безмълвно подаде едната на партньорката си. После се настани отново в своето кресло.
Двамата дълго седяха мълчаливо един до друг и се взираха в танцуващите пламъци в камината.
— През нощта, когато намерих писмото на Карлайл, което изобличаваше Невил, се почувствах избраник на щастието — заговори тихо Тобиас. — Но веднага си помислих, че може да е фалшификат. Че нарочно са го сложили на място, където всеки би могъл да го намери. Или поне човек, който знае как да търси.
— Само някой, решен да унищожи Невил, би могъл да направи подобно нещо.
— Твърде възможно е лейди Невил да е сложила писмото на място, където да го открият — кимна Тобиас.
— В началото на тази история лейди Невил е искала само мисис Доув да умре. Не е искала смъртта на мъжа си, докато не е станало очевидно, че е унищожил всичките й честолюбиви планове.
— Има още един човек, който знаеше, че в онази нощ ще претърся къщата на Невил. Човек, който разполага с подходящите криминални връзки, за да вкара едно фалшифицирано писмо в дома на високопоставена личност и да го скрие в спалнята на господаря.
Лавиния го погледна втренчено.
— Точно така.
Отново настана мълчание.
— Спомняш ли си, че веднъж споменах пред теб другите слухове, за които Смайлинг Джек ми разказа в „Грифон“? — попита след малко Тобиас. — Слуховете за битката в подземния свят кой да контролира Блу Чеймбър.
— Спомням си. — Лавиния отпи глътка шери и остави чашата си. — Тогава предположих, че фантастичната история, която ти е разказал Джек, не е била нищо повече от улични слухове. Нямаше никаква причина да вярваш в необоснованите му твърдения.
— Сигурен съм, че си права. — Тобиас затвори очи, облегна глава на възглавниците и внимателно разтри ранения си крак. — Но за да се развеселим, хайде да предположим, че в слуховете за криминална война има зрънце истина. Бихме могли да извлечем много интересни заключения за изхода на този конфликт.
— Прав си. — Лавиния се поколеба за миг. — От всички онези, които имат връзка с Блу Чеймбър, остана жива само Джоан Доув.
— Първото интересно заключение.
Последва дълго мълчание.
— Тя има чувството, че ни е длъжница — обясни Тобиас с безизразен глас.
— Иска да се обърнем към нея, ако имаме нужда от нещо.
— Намира, че ще е забавно да бъде част от нашите разследвания.
Пламъците в камината весело пращяха.
— Май имам нужда от още една чаша шери — заяви след малко Тобиас.
— Аз също.
28
В късния следобед на следващия ден Тобиас влезе в кабинета на Лавиния, помъкнал голям куфар. Тя се изправи иззад писалището си и го погледна озадачено.