— Обаче дневникът бе унищожен, преди някой да го прочете — продължи мисълта й Тобиас.
Лавиния скръсти ръце под гърдите.
— Възможно е именно Невил да е убил Холтън Феликс, после да е унищожил дневника и да е направил така, че Тобиас да го намери. Но също така е възможно да го е направил някой друг.
— Кой? — попита глухо Джоан.
Лавиния я погледна в очите.
— Вие.
В салона надвисна шокирано мълчание.
— Не разбирам — пошепна Джоан. — Защо ми е да правя такива неща?
— Защото отчаяно се опитвате да скриете тайната, която е била съхранена в дневника — отговори твърдо Лавиния.
— Факта, че съм имала връзка с Невил? — В очите на Джоан блесна презрение. — Признавам, че не желая връзката ни да се разкрие след толкова години, но със сигурност не бих извършила убийство, за да я прикрия.
— Нямам предвид връзката ви с Невил. Тя не е толкова важна — възрази спокойно Лавиния. — Истинската тайна, скрита в дневника, е, че вашият мъж е бил Азур.
Джоан потръпна, но веднага се овладя.
— Вие сте луда.
— Вие го обичахте с цялото си сърце, нали? — продължи почти любезно Лавиния. — Сигурно сте се уплашили до смърт, когато сте получили първото заплашително писмо от Холтън Феликс. В него е пишело, че Филдинг Доув е бил водач на тайна криминална организация. Била сте готова на всичко, за да скриете тази информация вдън земя, нали? Честта на съпруга ви и доброто му име са били заложени на карта.
За секунди лицето на Джоан пребледня като на смъртник. После пламна от гняв.
— Как смеете да намеквате, че мъжът ми е имал нещо общо с… с бандитите от Блу Чеймбър? Коя сте вие, та се осмелявате да изричате подобно грозно подозрение?
— Самата вие ми разказахте, че когато съпругът ви е починал, сте се сблъскали с извънредно сложни финансови дела, оставени от него. Споменахте, че все още не сте изяснили цялата ситуация. — В гласа на Лавиния звучеше спокойна увереност.
— Казах ви, че мъжът ми беше способен финансист.
— Човек с разнообразни инвестиции много лесно може да крие зад тях криминалните си деяния — намеси се тихо Тобиас.
Джоан затвори очи.
— Прав сте. Холтън Феликс ми изпрати писмо, в което заплаши да разкрие ролята на Филдинг като глава на могъща криминална организация. — Тя вдигна глава и заяви решително: — Но тази заплаха се основава върху нагла лъжа!
— Сигурна ли сте? — попита предпазливо Лавиния.
— Не е възможно. — В очите на Джоан заблестяха сълзи. — Двадесет години бях омъжена за Филдинг. Ако беше престъпник, щях да знам. Не би могъл да го крие от мен през цялото време. Не би могъл.
— Много жени през целия си живот остават в неведение относно финансовите дела на съпрузите си — обясни меко Лавиния. — Нямате представа колко много вдовици не могат да се справят с наследството от съпрузите си.
— Отказвам да повярвам, че Филдинг е бил онзи Азур, глава на могъща криминална организация, както казвате вие — изрече безизразно Джоан. — Имате ли доказателства?
— Абсолютно никакви — отговори спокойно Тобиас. — И понеже и Азур, и съпругът ви вече не са между живите, аз нямам никакъв интерес да продължа разследването в тази посока. Но много искам да спра Невил.
— Разбирам — пошепна Джоан.
— Точно така — присъедини се към него Лавиния. — Трябва да му попречим да убие и вас.
Очите на Джоан се разшириха.
— Наистина ли вярвате, че именно Невил ми е изпратил заплашителната восъчна сцена?
— Твърде вероятно — кимна Тобиас. — Той не е художник, но сигурно е възложил на някого да изработи сцената, за да ви я изпрати.
— Но защо ме предупреждава за намеренията си?
— Този човек е убиец — обясни Лавиния. — Кой може да каже какво става в главата му? Вероятно иска да ви измъчва. Или да ви накажи по някакъв начин.
Тобиас стана и отиде при нея.
— Аз смятам, че Невил иска да ви постави в ситуация, в която сте ранима, мисис Доув. Още първия път ми направи впечатление, че сте събрали в дома си малка армия. Лакеите ви очевидно са обучени за много повече неща, не само да разнасят чаши с шампанско върху сребърни табли.
Джоан въздъхна.
— Мъжът ми беше много богат човек, мистър Марч. Назначаваше само силни мъже, които да защитават богатството му.
— Възможно е Невил да е изпратил смъртната заплаха, за да ви изнерви — обясни Лавиния. — Сигурно се надява да се уплашите, да проявите непредпазливост и да допуснете някоя грешка, която да му даде възможност да ви нападне. За да ви постави в своя власт.
— Все още съм убедена, че той няма причина да ме убие — възрази твърдо Джоан. — Даже да е бил криминален престъпник, аз нямах представа за делата му. Имах връзка с него, но това беше преди повече от двадесет години. Невъзможно е да не го разбира.