Тобиас я погледна пронизващо.
— Ако сме прави в предположенията си, че мъжът ви е бил Азур, Невил има предостатъчно причини да се опасява, че знаете тайните му.
Джоан стисна ръце в скута си.
— Моят мъж не беше Азур. Колко пъти да ви казвам?
В гласа й липсва предишната убеденост, помисли си Лавиния.
— Ние смятаме, че е бил — възрази меко тя. — И ако сме прави, вие се намирате в голяма опасност.
Джоан се успокои малко и отново отвори ръце.
— Наистина ли смятате, че Невил е убил онези нещастни жени?
— Така изглежда — отговори Тобиас. — Започвам да вярвам, че поръчва восъчните фигури в музея на Хугет като вид зловещ спомен за извършените убийства.
Джоан потрепери.
— Кой художник би изпълнявал такива поръчки?
— Всеки, на когото е платена достатъчно голяма сума, за да не задава много въпроси — отговори Лавиния. — Или човек, който се страхува за живота си. Спомняте ли си как мадам Тюсо беше принудена да отлива мъртвешки маски, докато беше в затвора?
В салона отново се възцари тишина.
— Имам намерение довечера да претърся дома на Невил — съобщи след малко Тобиас. — Искам да приключим тази работа колкото може по-бързо. Трябват ми доказателства, че е забъркан в криминални престъпления, и смятам, че мога да намеря нещо в къщата му. Докато не приключа с това, вие не бива да се излагате на риск, мадам. Предлагам да останете тук, в своя дом, където сте на сигурно място.
Джоан се поколеба, после поклати глава.
— Тази вечер е балът на Колчестър. Единственото събитие на сезона, което не мога да пропусна.
— Няма нищо лошо, ако изразите съжаление, че не се чувствате добре.
— Невъзможно. Ако не отида, лейди Колчестър ще се обиди до смърт. Вече ви казах, че тя е баба на годеника на дъщеря ми и управлява семейството като истински тиран. Ако се ядоса на мен, ще си отмъсти на Мериън.
Тобиас откри в очите на Лавиния разбиране и съжаление и тихо простена. Знаеше, че партньорката му е много добре запозната с опасностите и капаните, свързани с намирането на добра партия за младите момичета. Самата тя се занимаваше с подобно нещо. Още преди Лавиния да отвори уста, той разбра, че е загубил битката.
— Мили боже, нима смятате, че лейди Колчестър ще съумее да накара годеника на Мериън да развали годежа? Може ли да стигне толкова далеч?
Лицето на Джоан се напрегна.
— Не мога да кажа. Знам само, че не мога да си позволя да изложа бъдещето на Мериън на опасност само защото ме е страх да посетя един бал.
Лавиния се обърна бързо към Тобиас.
— Мисис Доув ще ни обещае, че ще отиде на бала, придружена от няколко силни лакеи, и ще се върне също в тяхната компания. А в дома на Колчестър ще бъде заобиколена от много хора. Там не може да й се случи нищо лошо.
— Идеята ти не ми харесва — възрази той, макар да знаеше, че няма смисъл да спори.
Лавиния засия.
— Имам още една идея.
Тобиас потръпна и с отсъстващ вид разтри крака си.
— Естествено, че имаш — промърмори той. — Както винаги. Проклятие.
20
Домът на Лавиния беше необичайно празен и тих. Тобиас я следваше с бързи стъпки по коридора и се радваше на тишината, защото имаше намерение да и прочете сериозна проповед.
— Днес следобед мисис Хилтън е при дъщеря си — обясни тя, докато окачваше наметката си на закачалката. — Емелин е на поредната лекция за египетски антики заедно с Присила и Антъни.
— Знам. Антъни ми каза, че ще придружи младите дами в института по египетско изкуство. — Тобиас остави шапката и ръкавиците си на масата и се обърна към нея. — Трябва да говоря с теб, Лавиния.
— Не желаеш ли да отидем в кабинета? — Без да чака отговор, Лавиния тръгна по коридора. — Ще си запалим огън. Приятната, уютна атмосфера е много по-подходяща за спорове, отколкото студената, мрачна стая, не намираш ли?
— Проклятие. — Тобиас бе принуден да се съгласи. Лавиния беше права. В малкия й кабинет можеха да се карат много по-ефективно, отколкото в антрето. Отдавна бе установил, че се чувства много добре в удобното, пълно с книги помещение. Винаги когато престъпваше прага му, имаше чувството, че се връща вкъщи.
Каква глупост.
Изчака, докато Лавиния се настани на стола зад писалището си. Задоволството, което излъчваше, се усещаше физически.
Тобиас клекна пред камината и потрепери от острата болка в крака си. Ала както обикновено я пренебрегна и се зае да разпали огъня.
— Изглеждаш много щастлива от невъзможния си план — подзе предпазливо.
— О, хайде стига, Тобиас. Предложението ми Емелин и аз да придружим мисис Доув на бала на Колчестър беше най-разумното решение на тази трудна дилема. Тя беше решена да отиде на бала, с нас или без нас. Така поне ще я държим под око.