— Искам да се уверя, че съм ви разбрал правилно — започна с усмивка той. — Тревожите се, че съм придружил мис Емелин в дома й, когато няма никой, за да изпълни ролята на компаньонка, така ли е?
— Точно така. — Лавиния опря ръце на хълбоците. — Двама неженени млади хора не бива да влизат заедно в къща, където няма никого. Какво ще си помислят съседите?
— Ще позволиш ли да ти посоча една малка грешка в логическите ти умозаключения? — попита тихо Емелин.
Лавиния й хвърли сърдит поглед.
— И каква е тя?
— Къщата не е празна. Ти си тук, мистър Марч е тук. Поне един от двамата е в състояние да изпълни ролята на компаньонка, нали?
Възцари се кратко, напрегнато мълчание. Смисълът на забележката бавно проникваше в съзнанието на Лавиния.
Тобиас с мъка потискаше смеха си. Погледна крадешком Лавиния и се запита дали тя ще приеме факта, че е реагирала абсолютно погрешно. Самият той изпитваше единствено съжаление за прекъснатата любовна игра. Вероятно и тя, но реагираше по свой си начин.
Лавиния изохка тихо, лицето й се зачерви. Въпреки това отказа да признае грешката си и прибягна до последния аргумент, който имаше на разположение.
— Всичко това е прекрасно, скъпа, но вие не знаехте, че сме тук.
— Ако позволите да се намеся — обади се Антъни, — ние, естествено, знаехме, че сте си вкъщи, мисис Лейк. Лакеят на лейди Уортхем придружи мис Емелин до входната врата. Тя отвори вратата със своя ключ, видя на масата шапката и ръкавиците на Тобиас, както и вашата наметка, и увери лейди Уортхем, че леля й си е у дома. Едва тогава добрата дама даде разрешение да придружа мис Емелин в къщата. После двете с дъщеря й си заминаха.
— Разбирам — промърмори глухо Лавиния.
— Чудно ми е как не сте чули каретата на лейди Уортхем — отбеляза с лека ирония Емелин. — Не чу ли поне как й извиках, че си си вкъщи, Лавиния?
— Нищо не съм чула. — Лавиния се покашля. — Съвсем нищо. Бяхме заети в кабинета ми.
— Очевидно с важни неща — поясни Антъни с издайническо невинна усмивка. — Защото ние вдигнахме доста голям шум, нали, мис Емелин?
— Прав си — кимна сериозно девойката. — Не мога да си представя, че не са ни чули.
Лавиния понечи да отговори, но от устните й не излезе нито звук. Лицето й се оцвети в тъмночервено. В очите на Емелин блесна мека подигравка.
— Ще позволиш ли да попитам каква е възхитителната тема, по която си разговаряла с мистър Марч и която толкова те е завладяла, че не си ни чула да влизаме?
Лавиния пое дълбоко въздух.
— Разговаряхме за поезия.
21
Лавиния и Джоан стояха в една ниша и оглеждаха препълнената бална зала. Лавиния се разкъсваше между тревогата си за Тобиас и гордостта, която изпълваше сърцето й. Тъй като не можеше да му помогне с нищо, си позволи да се порадва на поредния забележителен успех на Емелин.
Балът на Колчестър беше всичко, което можеше да си пожелае за племенницата си. Балната зала беше украсена в китайски стил, към който бяха добавени индийски и етруски мотиви. Навсякъде бяха поставени огледала с позлатени рамки, които подсилваха ефекта на украсата. В турскосинята си рокля, ушита от мадам Франческа, с елегантна висока фризура, украсена с дребни цветчета, Емелин сякаш беше създадена специално за екзотичната обстановка.
— Браво, Лавиния — прошепна Джоан. — Младежът, който покани Емелин на танц, ще наследи титла.
— А има ли имения?
— Няколко, доколкото знам.
Лавиния се усмихна.
— Изглежда много мил.
— Да. — Джоан наблюдаваше танцуващите. — Цяло щастие е, че младият Реджиналд не се е метнал на баща си. Но при обстоятелствата около раждането му това не е изненадващо.
— Какво означава това?
Джоан се усмихна студено.
— Реджиналд е трети син на Боулинг. Първият бе намерен мъртъв в уличката зад един бордей. Предполага се, че е бил убит от уличен разбойник, който така и не бе намерен.
— Според мен вие не вярвате на тази приказка, права ли съм?
Джоан вдигна рамене.
— Не беше тайна, че момъкът обичаше да се забавлява със съвсем млади момичета. Някои хора вярват, че е бил убит от роднина на една от невинните си жертви, която е обезчестил.
— Ако случаят е наистина такъв, не изпитвам съжаление към наследника на Боулинг. Какво се случи с втория син?
— Той имаше навик да се напива и да обикаля бордеите, за да си търси забавления. Една нощ бе намерен паднал по лице пред един скандално известен игрален салон. Разправят, че се удавил в калната улична локва.
Лавиния потрепери.
— Семейството явно не е много щастливо.
— Никой не вярваше, че младият Реджи ще наследи титлата, най-вече лейди Боулинг. Когато изпълни дълга си и дари съпруга си с наследник и още един син, дамата тръгна по свой път.