Лавиния се намръщи.
— Искате да кажете, че си е взела любовник?
— Точно така.
— Нима твърдите, че този любовник е бащата на Реджиналд?
— Според мен е твърде вероятно. Момчето има кестенявата коса и тъмните очи на майка си, затова е невъзможно да се разбере кой е баща му. Но си спомням, че първите двама синове на Боулинг имаха светла коса и светли очи.
— Това означава, че титлата ще премине в ръцете на син с друга кръв. — Тези неща се случват много по-често, отколкото предполагаме, размишляваше трезво Лавиния.
— Честно казано, това е най-доброто за всички — увери я Джоан. — В кръвта на мъжете от семейство Боулинг има нещо нечисто. Говори се, че вече няколко поколения свършват зле, и то по своя собствена вина. Самият Боулинг е жертва на опиума. Чудя се как още не е умрял от свръхдоза.
Лавиния хвърли бърз, изпитателен поглед към спътницата си. Това не беше първата интересна клюка, която тази вечер чуваше от Джоан. Може би скуката я караше да й разказва без задръжки градските слухове и да разкрива тайните на другите гости. През последния час Лавиния бе научила повече за случки и скандали във висшето общество, отколкото през изминалите три месеца.
— За дама, която не посещава често светски събития, вие сте учудващо добре информирана, Джоан — изрече предпазливо тя. — Знаете всичко за хората от най-висшите кръгове.
Джоан стисна ветрилото си малко по-силно и наклони глава.
— Моят мъж имаше навика да събира сведения и слухове, които според него бяха важни за финансовите му операции. Така например се информира много подробно за семейството и финансовото състояние на наследника на Колчестър, преди да се съгласи Мериън да се омъжи за него.
— Това е естествено — кимна убедено Лавиния. — И аз щях да направя същото, ако някой млад мъж беше проявил силен интерес към племенницата ми.
— Лавиния…
— Да?
— Наистина ли вярвате, че е възможно мъжът ми да е криел от мен истината за криминалните си деяния? През всичките тези години?
В гласа на Джоан имаше толкова тъга, че очите на Лавиния овлажняха. Тя примигна бързо, за да вижда отново ясно, и отговори:
— Според мен той е полагал голямо старание да пази тайните си от вас, защото ви е обичал силно и искрено, Джоан. Затова не е искал да узнаете истината. Освен това е вярвал, че като не знаете нищо, не сте изложена на опасност.
— С други думи, искал е да ме предпази?
— Да, точно това имах предвид.
Джоан се усмихна тъжно.
— Това е типично за Филдинг. Той винаги мислеше на първо място за доброто на жена си и дъщеря си.
Внезапно от навалицата изникна Антъни. Във всяка ръка държеше по чаша шампанско.
— С кого, по дяволите, танцува Емелин?
— С наследника на семейство Боулинг. — Лавиния взе чашата от ръката му. — Познавате ли го?
— Не. — Антъни се обърна отново към танцовата площадка. — Предполагам, че са били представени един на друг, както е редно?
— Естествено. — Лавиния изпита съжаление към момчето. — Не се притеснявайте. Следващият танц е обещан на вас. Сигурна съм, че Емелин ще се радва да танцувате.
Лицето на Антъни веднага се разведри.
— Мислите ли?
— Сигурна съм, казах ви.
— Благодаря ви, мисис Лейк. Много, много съм ви благодарен. — Антъни се поклони и пак се обърна към танцуващите.
Джоан подръпна Лавиния за ръката и заговори съвсем тихо, за да не я чуе младежът:
— Доколкото разбрах, следващият танц на Емелин е обещан на мистър Прауд.
— Аз поемам пълната отговорност. Ще кажа, че съм се объркала при записването на имената в тефтерчето на Емелин.
Джоан разглеждаше с интерес Антъни, който бе съсредоточил вниманието си върху Емелин.
— Извинете, Лавиния, но ще си позволя да ви дам един съвет. Според мен не оказвате услуга на мистър Синклер, като го окуражавате да танцува с Емелин, след като очевидно не го смятате за подходящ кандидат за ръката й.
— Знам, знам. Той няма пари, няма титла и имения, но трябва да призная, че го харесвам. Освен това виждам, че Емелин е щастлива, когато е с него. Решена съм да предложа на племенницата си един или два сезона, за да има шанс да се запознае с няколко уважавани и стабилни млади мъже, но в крайна сметка тя сама ще вземе решение за своето бъдеще.
— Какво ще стане, ако избере мистър Синклер?
— Трябва да ви кажа, че двамата са умни млади хора. Нещо ми подсказва, че никога няма да гладуват.
Голямата къща беше обгърната в мрак — с изключение на слабата светлина, идваща откъм мястото, където Тобиас предполагаше, че е кухнята. Той стоеше в задния край на големия коридор и се вслушваше напрегнато. Чу тихо кискане и смях на пиян мъж. Звуковете идваха отдалеч. Очевидно двама от слугите бяха решили да се позабавляват, без да напускат къщата.