Проклетият ми късмет, каза си горчиво мъжът. До палата на Колчестър имаше много път. Но поне вече не валеше.
22
— Проклятие, къде е той? — Лавиния се надигна на пръсти и се опита да различи нещо в множеството. — Не виждам Невил, Емелин?
Девойката беше доста по-висока от нея и виждаше по-добре.
— Няма го, лельо. Може да е отишъл в бюфета.
— Само преди миг говореше с един от лакеите. — Лавиния усещаше как дланите я сърбят все по-силно. Това не беше добър знак. — А сега го няма. Може да е напуснал къщата.
— В това няма нищо изненадващо — намеси се Джоан. — Не се съмнявам, че Невил е имал намерение да остане тук само няколко минути. Колкото да го видят. Подобни светски събития са крайно досадни за повечето джентълмени. Вероятно сега е на път към някой игрален салон или може би към поредния бордей, за да си потърси нова любовница.
В паметта на Лавиния изникна споменът за окървавената наметка на Сали и по гърба й пробяга студена тръпка.
— Каква ужасна мисъл…
— Успокойте се. — Джоан я погледна стреснато. — От известно време всяка дреболия ви кара да треперите от страх.
Защото не мога да престана да се тревожа за Тобиас, помисли си Лавиния. Но нямаше смисъл да разкрива страховете си. Както нямаше причина да се тревожи заради внезапното изчезване на Невил от залата. Джоан го познаваше по-добре от нея и вероятно беше права в преценката на ситуацията.
Въпреки това не можеше да си прости, че го е изгубила от поглед.
Антъни се появи с чаша лимонада и я подаде на Емелин. Лавиния го изгледа почти сърдито.
— Видяхте ли Невил в бюфета?
— Не. — Антъни се обърна, за да огледа множеството. — На идване насам видях лейди Невил, но съпругът й не беше с нея. Мислех, че ще го държите под око, докато аз донеса лимонадата.
— Изчезнал е. Никъде не го виждам.
Лицето на Антъни се напрегна. Въпреки тревогата си Лавиния въздъхна облекчено — в лицето на Антъни имаше съюзник. Той я разбираше и реагираше като нея.
— Сигурна ли сте? — попита тихо младежът.
— Да. Това не ми харесва — отговори шепнешком тя. — Вече е един и половина. Тобиас трябваше отдавна да е свършил работата и да дойде тук.
— Съгласен съм с вас — рече сериозно Антъни.
— Казах му че е по-добре да ви вземе със себе си. Поне да има някой да му пази гърба.
Антъни кимна.
— Тази вечер го споменахте два или три пъти.
— Никога не ме слуша.
Антъни потръпна.
— Ако това ви утешава, Тобиас винаги прави, каквото си е наумил.
— Това не е извинение. В никакъв случай. Ние сме партньори. Длъжен е да ме послуша, когато казвам мнението си или му давам съвети. Ако все пак се появи в балната зала, ще му кажа някои неща.
Антъни я погледна колебливо.
— Може би на идване насам е спрял за малко в клуба си, за да поговори с някой приятел.
— А ако не е там?
— Да бъдем разумни. Може би търсенето е продължило повече, отколкото е очаквал. — Антъни млъкна и смръщи чело. — Бих могъл да наема карета и да мина покрай къщата, за да проверя дали всичко е спокойно. Ако не е там, ще го потърся в клуба.
Слава богу, не съм единствената, която се тревожи за Тобиас, помисли си облекчено Лавиния. Антъни се опитваше да разсъждава трезво, но и той беше притеснен.
— Отлична мисъл — окуражи го тя. — Като се има предвид колко хора присъстват тази вечер, на улицата сигурно ще има опашка от карети, очакващи клиенти.
Антъни изглеждаше облекчен, че някой му е помогнал да вземе решение.
— Е, добре, тогава тръгвам. — И се обърна към дамите, за да се сбогува.
Емелин сложи ръка на рамото му и в очите й светна загриженост.
— Обещай ми, че ще бъдеш внимателен.
— Разбира се. — Той взе ръката й и я целуна нежно. — Не бива да се тревожиш за мен, Емелин. Ще внимавам. — Обърна се към Лавиния и настави: — Сигурен съм, че всичко е наред, мисис Лейк.
— Ако се установи, че е отишъл в клуба си, вместо веднага да дойде тук, тежко му и горко!
Антъни се усмихна с разбиране и бързо се отправи към изхода.
— Наистина ли мислите, че нещо се е случило с мистър Марч, докато е търсил доказателства? — попита съчувствено Джоан.
— Не знам какво да мисля — призна Лавиния. — Обаче фактът, че не се появи тук в уговорения час, съчетан с внезапното изчезване на Невил, ме подлудява.
— Не разбирам защо виждате връзка между двете неща. Невил не може да знае, че мистър Марч се намира в момента в къщата му.
— Тревожи ме начинът, по който Невил изчезна само няколко минути след като поговори с лакея — обясни Лавиния. — Имам чувството, че е получил съобщение, което го е накарало да си отиде.