— Ужасно е да чакаш — оплака се Емелин. — Какво можем да направим?
— Разбира се, че можем да направим нещо — заяви решително Джоан. — Ще се държим така, сякаш не се е случило нищо необикновено. Обещали сте следващия танц на мистър Гедис, нали? Виждам, че се е запътил към нас.
Емелин простена задавено.
— Танците са последното, за което мога да мисля в момента. Не мога да водя учтив разговор с мистър Гедис, докато се тревожа за Антъни.
— Слуховете казват, че мистър Гедис има поне петнадесет хиляди фунта годишен доход — съобщи Джоан с недвусмислена подигравка.
Лавиния едва не се задави с шампанското си. Когато се възстанови, тя се усмихна окуражително на племенницата си.
— Няма нищо лошо да танцуваш с мистър Гедис, скъпа. Според мен даже е необходимо.
— Защо? — попита сърдито Емелин.
— За да се държим така, сякаш нищо не се е случило, както предложи мисис Доув. — Лавиния направи движение с ръце, сякаш пъдеше момичето. — Върви и танцувай с него. Трябва да се държиш като всички млади дами в тази зала и при дадените обстоятелства.
— Щом настояваш.
Емелин се усмихна смело на красивия млад мъж, който в този момент застана пред нея, за да я покани на танц. Лавиния се наведе към ухото на Джоан.
— Петнадесет хиляди годишно, казвате?
— Така съм чувала.
Лавиния проследи как Гедис отведе Емелин на танцовата площадка.
— Изглежда ми симпатичен младеж. Има ли лоша кръв в семейството?
— Не знам. Нищо не се говори.
— Това е добре.
— Според мен Гедис няма шансове срещу младия Антъни — усмихна се Джоан.
— Ох, май сте права — въздъхна Лавиния.
Валсът свърши, но Емелин и партньорът й останаха в края на танцовата площадка. Лавиния хвърли бърз поглед към часовничето в чантичката си и зачака двойката да се върне при тях.
— Успокойте се — посъветва я тихо Джоан. — Сигурна съм, че с мистър Марч не се е случило нищо лошо. Той е смел мъж, освен това е напълно в състояние да си грижи за себе си.
Лавиния си представи левия му крак и потрепери.
— И той е грешил.
Джоан я изгледа замислено.
— Вие наистина сте загрижена за него, нали?
— Веднага му казах, че не одобрявам плана му да претърси къщата на Невил — довери й Лавиния. — Всъщност бях много… — В този момент видя кой се беше изпречил на пътя на Емелин и мистър Гедис и изохка. — Проклятие!
— Какво има? Какво става там?
— Помфри. Само го погледнете! Мисля, че се опитва да накара Емелин да танцува с него.
Джоан проследи погледа на Лавиния и видя, че Помфри се е изстъпил пред Емелин и мистър Гедис и не ги пропуска да минат. Стисна устни и поклати глава.
— Надявам се да не е пиян. Когато е пил, Помфри става непредвидим.
— Това ми е добре известно. Няма да му позволя да направи още една сцена. Не и в балната зала на семейство Колчестър. — Лавиния затвори ветрилото си и излезе от нишата. — Трябва да го спра. Ей сега ще се върна.
— Запазете спокойствие, Лавиния. Уверявам ви, лейди Колчестър няма да допусне някой да се държи неприлично по време на нейния бал.
Лавиния не отговори. Дискретно си проби път през навалицата, но няколко пъти загуби целта от очи, когато високи мъже й препречваха пътя.
Когато най-сетне стигна задъхана до другия край на танцовата площадка, установи, че Емелин е взела нещата в свои ръце. Помфри вече се отдалечаваше. Изобщо не забеляза Лавиния, която се готвеше да го укроти.
Като видя леля си, Емелин се засмя развеселено.
— Всичко е наред. Помфри искаше само да се извини за случилото се в театъра.
— Така трябва. — Лавиния проследи наглия пияница с гневен поглед.
Емелин се усмихна учтиво на леко смутения мистър Гедис.
— Благодаря ви, сър.
— За мен беше удоволствие. — Младият мъж се наведе над ръката й, после бързо изчезна в множеството.
Лавиния го проследи с меланхоличен поглед.
— Жалко. Изглеждаше много мил.
— Моля те, не зяпай така след него — предупреди я тихо Емелин. — Не е прилично.
— Извинявай. Хайде сега да се върнем бързо в нишата. Не искам да оставяме мисис Доув сама.
Двете с Емелин заобиколиха танцовата площадка, като с мъка си пробиваха път през навалицата. Ала когато стигнаха до нишата, я намериха пуста. Лакеят тъкмо събирате празните чаши.
Лавиния спря. В сърцето й се надигна паника.
— Няма я…
— Сигурна съм, че е някъде наблизо — опита се да я утеши Емелин. — Не би си тръгнала, без да ти каже къде отива.
— Няма я, казвам ти. — Лавиния грабна най-близкия стол и се покачи върху него. — Никъде не я виждам.
Лакеят я зяпна ужасено. Емелин също се обърна и претърси навалицата с изпитателен поглед.