Лавиния остана в сянката на живия плет. Трябваше да помисли какво ще прави. Едва сега усети колко е студено. След секунди забеляза с ъгълчето на окото си отражението на луната върху бледа коприна.
Джоан излезе от гъстия храсталак в края на монумента и спря пред първата колона. Пое си дъх и се насочи към вътрешността.
— Джоан, не! — изкрещя Лавиния и се втурна към нея. — Не влизайте!
Джоан се обърна стреснато.
— Лавиния? Какво правите тук?
В този миг нещо във вътрешността на монумента се раздвижи.
— Пазете се! — Лавиния сграбчи Джоан за рамото и я издърпа по-далеч от колоната.
Едра фигура в дълго палто и с шапка на главата излезе тичешком от монумента и изчезна в мрака на огромната градина. За момент лунната светлина освети парчето желязо в дясната ръка.
— На ваше място дори не бих помислила да хукна подире му — заяви с учудващо спокойствие Джоан. — Нещо ми казва, че мистър Марч няма да е съгласен.
23
— Естествено, че имах сериозна причина да изляза в градината, без да ви изчакам, за да ви съобщя къде отивам, Лавиния — повтори изтощено Джоан. — Получих съобщение, в което се твърдеше, че животът на дъщеря ми е в опасност и трябва веднага да се срещна с автора на тази ужасна вест пред монумента в градината, за да ми съобщи подробности. Боя се, че изпаднах в паника.
— Нима не си помислихте, че съобщението е примамка, за да ви измъкне от сигурната бална зала? — попита Тобиас.
Лавиния, която седеше на кадифени възглавници насреща му, го удостои с остър поглед, ала той го пренебрегна. Много добре знаеше, че гласът му е прозвучал остро, ала не го беше грижа, че може да обиди Джоан.
Настроението му беше ужасно. Когато пристигна в балната зала на семейство Колчестър заедно с Антъни и установи, че и Джоан, и Лавиния са изчезнали, изпита желание да обърне цялата къща с главата надолу. Емелин едва успя да го спре. Иначе щеше да устрои невиждана — и незабравима — сцена. Умната девойка се бе качила на един балкон и бе видяла Лавиния и Джоан да се връщат подръка по алеята.
Без да се церемони, Тобиас повика елегантната карета на Джоан, натовари всички вътре и изкрещя на кочияша да тръгва веднага. Джоан не се възпротиви, че си отиват, без да се сбогуват, нито че всички се настаниха в каретата й.
Едва когато се отдалечиха достатъчно от дома на лейди Колчестър, Лавиния описа набързо какво се бе случило в балната зала, а после и в градината. Докато я слушаше, Тобиас забрави задоволството си, че бе намерил писмо, изобличаващо Невил.
Всичко, за което можеше да мисли в този момент, беше, че Джоан е изложила на опасност не само себе си, но и Лавиния. Как не е помислила, че рискува живота си, повтаряше си той и гневът му растеше.
Докато разтриваше с отсъстващ вид лявото си бедро, той се опитваше да пренебрегне тъпата болка в ранения крак. Елегантната, удобна карета на Джоан беше много по-комфортна от наемната карета, с която Антъни го прибра от улицата, но меките възглавници не допринесоха за подобряване на настроението му.
— Реакцията ви е напълно разбираема — заяви бързо Лавиния. — Всяка майка би постъпила така. И не само всяка майка, бих допълнила. — Тя хвърли многозначителен поглед към Тобиас. — Ти какво би направил, сър, ако беше получил съобщение, че Антъни е в голяма опасност?
Момъкът издаде странен звук. Вероятно се опитваше да потисне смеха си.
Тобиас потисна едно проклятие. Отговорът на въпроса й беше очевиден за всички. А какво би направил, ако получи съобщение, в което пише, че Лавиния е в опасност? И този отговор беше ясен.
Няма смисъл да си разменяме аргументи, каза си примирено той. Лавиния е твърдо на страната на клиентката си.
— Според мен за всички е ясно — заговори Лавиния с очевидното намерение да смени темата, — че Невил е подготвил много грижливо тазвечерните събития. Не бих се изненадала, ако именно той е накарал Помфри да се извини на Емелин, за да отклони вниманието му.
Девойката вдигна вежди и я изгледа недоверчиво.
— Мислиш ли, че е изпратил съобщение и на себе си, не само на мисис Доув?
— Защо не? Това е много вероятно. Така е имал убедително извинение да напусне балната зала. Ако някой тръгне да разследва случая, без съмнение ще се намерят достатъчно хора, които да потвърдят, че Невил е получил съобщение и е бил принуден да си тръгне.
— Но той излезе от къщата през главния вход — възрази Антъни.
— Това означава, че един от неговите лакей му е донесъл палтото и шапката — обясни уверено Лавиния. — Спокойно е отишъл до каретата си, за да вземе машата или каквото и да е оръжието, което използва.