Емелин кимна.
— Според мен обясненията ти са убедителни. За него няма проблеми да се промъкне незабелязано в градината на Колчестър. Тя е много просторна, както видях. Вероятно има няколко места, където човек може да се прехвърли през зида.
— Сигурно щяха да открият трупа ми чак на сутринта и тогава никой не би могъл да свърже Невил с убийството — допълни тихо Джоан.
Тобиас видя как по тялото на Лавиния пробягаха тръпки и се ядоса още повече.
— Всичко се подрежда — обобщи Антъни. — Тази вечер Невил се опита да ви убие. Може би е имал намерение да хвърли и вашето тяло в реката. Нищо не би му струвало да го отнесе дотам с каретата си.
Джоан го погледна с лек укор.
— Вие имате развихрено въображение, сър.
Антъни се усмихна смутено.
— Извинявам се.
Дамата подигравателно изкриви уста.
— Питам се дали е имал намерение да помоли тайнствения художник да снеме восъчна маска от мъртвото ми лице. Представям си как лицето и фигурата ми се превръщат в еротична статуя в музея на Хугет…
В каретата се възцари мълчание. След малко Джоан се обърна към Тобиас. Очите й гледаха мрачно и сериозно.
— Вече съм убедена, че вие и Лавиния оценявате правилно ситуацията, сър. Принудена съм да приема, че Невил е убиец, а вероятно е и член на Блу Чеймбър, както твърдите. Трудно ми е да повярвам, че съпругът ми е бил глава на криминална организация, но очевидно няма друго логично обяснение. Невил е убеден, че знам някои от тайните му, и иска да ми затвори устата.
Скоро след това Лавиния седна зад малкото си писалище, а Антъни клекна пред камината, за да разпали огъня. Емелин се настани в едно от креслата за четене, Тобиас отвори шкафа с шерито.
Лавиния го проследи как налива две чашки. Нещо в начина, по който се движеше, й издаде, че тази вечер болката в крака му е особено силна. Нищо чудно след преживяното напрежение. За пореден път го бе пресилил.
— Мислиш ли, че Джоан Доув казва истината, като твърди, че не е знаела нищо за криминалната дейност на мъжа си? — попита с интерес Антъни.
— Кой знае… — Тобиас остави едната чаша на писалището пред Лавиния и веднага отпи глътка от другата. — Джентълмените от висшето общество рядко обсъждат делови въпроси със съпругите си, финансите са тема табу. Както каза Лавиния, вдовиците обикновено са последните, които научават подробности за състоянието на семейството. Според мен е напълно възможно Доув да е мълчал пред жена си за тъмната страна на живота си.
— А според мен тя е знаела — възрази тихо Лавиния.
В стаята надвисна шокирано мълчание. Всички се обърнаха към нея.
Тя вдигна рамене.
— Джоан е много интелигентна жена. Обичала го е с цялото си сърце, двамата са били много близки. Затова смятам, че е знаела — или поне е предполагала, — че Филдинг е Азур.
Емелин кимна.
— Съгласна съм с теб.
— Дори да е знаела, никога няма да признае — каза Тобиас.
— Не мога да я укорявам за това — усмихна се Лавиния. — На нейно място и аз бих направила всичко, за да скрия истината.
— Защото те е страх от клюките ли? — попита заинтересовано Тобиас.
— Не — отговори спокойно тя. — Мисис Доув е достатъчно богата и независима, за да издържи на щурм от слухове и клюки.
— Напълно си права — съгласи се Тобиас.
— Причините жената да направи всичко по силите си, за да защити доброто име на мъжа си, са съвсем други — продължи Лавиния.
Тобиас вдигна вежди.
— И какви са, според теб?
— Любов. Привързаност. — Лавиния разклати шерито в чашата си. — Такива неща.
Тобиас се загледа в пламъците.
— Да, разбира се. Такива неща.
Отново се възцари мълчание и този път продължи по-дълго. Накрая заговори Емелин.
— Още не сте ни разказали какво намерихте в къщата на Невил, мистър Марч.
Тобиас се облегна на перваза на камината.
— Намерих писмо, което свързва Невил със смъртта на Бенет Ракланд. От писмото личи, че е платил голяма сума на Карлайл, за да се погрижи за убийството на Ракланд в Рим.
Антъни изсвири тихо през зъби.
— Най-сетне истината излезе наяве. Всичко свърши.
— Почти. — Тобиас отпи голяма глътка бренди.
Лавиния смръщи чело.
— Какво искаш да кажеш? Какво всъщност става?
Тобиас се обърна бавно към нея.
— Време е да ти разкажа още нещо за скритите пружини на историята.
Тя събра вежди и го подкани остро:
— Започвайте, сър.
— Бенет Ракланд беше учен. Въодушевен изследовател на античността. През войната прекара доста време в Испания и Италия. Професията му позволяваше да се сдобива с информация, полезна за короната.