— Каква информация?
Тобиас разклати шерито в чашата си.
— Докато работеше, научаваше някои подробности за пътя на френските кораби, чуваше разни слухове за преместването на войски и припаси. Такива неща.
Емелин слушаше с любопитство.
— С други думи, Ракланд е бил шпионин.
— Точно така. — Тобиас помълча малко и продължи: — Свръзката му в Англия, човекът, на когото предаваше информацията, беше лорд Невил.
Лавиния го погледна втрещено.
— Мале мила!
— Сведенията, които Ракланд предаваше на Невил чрез верига от куриери, трябваше да стигнат до съответните отдели на министерството. Трябва да кажа, че повечето отиваха по предназначение.
— Но не всички, така ли?
— Точно така. Не всички. За съжаление Ракланд разбра истината едва след войната. Преди около година замина отново за Италия, за да продължи научните си изследвания. Там някой от старите му информатори му разказал слухове за съдбата на един специален транспорт с ценни товари, изпратени от французите в Испания към края на войната. Крайната цел била Париж. На времето Ракланд узнал всичко за тайния маршрут и предал информацията на Невил.
— Вероятно товарът е съдържал оръжия? — предположи Емелин.
Тобиас поклати глава.
— Не. Антики. Може би знаете, че Наполеон беше луд по антиките. Когато влезе в Египет, водеше със себе си десетки учени, за да проучат храмовете, да съберат ценни предмети и да ги откарат във Франция.
— Да, това е известно на всички. Между тези ценни предмети беше Розетският камък и сега го имаме цял-целеничък — усмихна се Антъни.
— Продължавай — помоли Лавиния. — Какви антики е имало в товара, за който говориш?
— Много ценни неща. Например колекция древни накити, намерена от хората на Наполеон в един испански манастир.
— И какво се е случило после?
— Товарът с ценни вещи изчезнал по пътя за Париж — обясни Тобиас. — Ракланд предполагаше, че Невил е уредил да бъде прихванат и докаран в Англия. Оказа се, че е станало точно така.
Лавиния смръщи чело.
— Какво имаш предвид?
— Антиките са изчезнали по план — продължи с обясненията Тобиас. — След като разговарял със старите си информатори в Италия, Ракланд предположи, че Невил си е присвоил ценните неща, и се зае да разследва случая. Един въпрос пораждаше следващия.
Лавиния издиша шумно.
— Ракланд е стигнал до истината за Блу Чеймбър, нали?
— Да. Не забравяй, че той имаше голям опит като шпионин. Знаеше как да работи скрито. Без да се набива на очи. Имаше широка мрежа от информатори още от времето на войната. Обърна няколко камъка и намери под тях змии.
Лавиния отпи глътка шери.
— И една от змиите носи името лорд Невил?
— Ракланд откри, че през войната Невил е откраднал още няколко ценни товара. Но не само това. При различни случаи е действал в ущърб на страната си, като е продал британски военни тайни на Франция.
— Невил е предател?
— Точно така. Да не забравяме тесните му връзки с престъпниците от Блу Чеймбър. Освен тях е разполагал и със собствена информационна мрежа. Преди няколко месеца узнал, че Ракланд разследва деянията му през войната и е стигнал съвсем близо до истината. Тогава се свързал с другия оцелял водач на Блу Чеймбър — Карлайл — и му възложил да го отърве от Ракланд. — Тобиас помълча малко и добави през стиснати зъби: — Операцията е струвала на Невил десет хиляди фунта.
Лавиния зяпна смаяно.
— Десет хиляди фунта? За убийството на един-единствен човек? Но това е цяло състояние! Много добре знаеш, че има стотици, хиляди улични разбойници, които обикалят улиците на всеки голям град в Европа, включително на Рим, и са готови да извършат убийство за шепа монети.
— Десетте хиляди не са разходи за самото убийство — обясни безизразно Тобиас. — Това е премията, която Карлайл е поискал. Като познавал Невил и позицията му в обществото, предположил съвсем правилно, че е готов да плати всяка цена за мълчанието му.
— Да, естествено — прошепна Лавиния. — Един престъпник шантажира другия. Каква ирония на съдбата.
— Може би — кимна замислено Тобиас. — Във всеки случай Невил бил безкрайно облекчен, когато историята приключила. След смъртта на Ракланд можел спокойно да се посвети на грандиозния си план да поеме контрола над остатъците от организацията Блу Чеймбър в Англия.
Антъни се обърна към Лавиния.
— Само дето Невил не знаел, че Ракланд вече е споделил предположенията си с някои високопоставени мъже в Англия. Когато бил убит в Рим, тук веднага разбрали, че това не е случайна смърт.
— Аха. — Лавиния удари с длани по плота на писалището си и изгледа гневно Тобиас. — Знаех си. Знаех, че зад тази история се крие много повече, отколкото ми разказа. Значи Невил изобщо не ти е бил клиент?