Отново си заговориха на ти, отново почнаха да споделят неща за живота си както в някогашните писма, по Флорентино Ариса пак прибърза: написа името й с дупчици от карфичка върху листенцата на една камелия и й я изпрати в едно писмо. Фермина Даса не можеше да избегне чувството, че всичко това са детинщини. Особено когато Флорентино Ариса упорито държеше да й припомня следобедите с меланхоличните стихотворения в Евангелската градина, тайниците за писмата по пътя към училището, уроците по бродерия под бадемовите дървета. С мъка в душата тя го постави на мястото му с един въпрос, уж случайно зададен сред други незначителни неща: „Защо толкова държиш да говориш за нещо, което не съществува?“ По-късно го упрекна за безплодното му упорство да не се оставя да остарее естествено. Според нея това беше причината за неговата прибързаност и за неудачния му стремеж все да припомня миналото. Тя не разбираше как е възможно мъжът, способен на разсъжденията, които толкова много й бяха помогнали да понася вдовството, да се заплита така детински, когато се опитва да ги приложи към собствения си живот. Ролите се размениха. Сега тя се опитваше да му вдъхне сили да гледа към бъдещето и му писа една фраза, която той, зашеметен от бързане, не можа да разгадае: „Остави времето да тече и ще видим какво ще донесе.“ Защото той не умееше да бъде такъв добър ученик като нея. Принудителната неподвижност, все по-ясното съзнание за изтичането на времето, влудяващото му желание да я види, всичко му доказваше, че страховете му от падането са били по-основателни и трагични, отколкото бе предполагал. За първи път взе да осъзнава, че смъртта е реалност.
Леона Касиани през ден му помагаше да се къпе и да сменя пижамата, правеше му клизма, слагаше му подлогата, налагаше му лапи от арника по разранения гръб, правеше му по лекарско предписание масажи, за да не доведе обездвижването до други усложнения. В събота и неделя я заместваше Америка Викуня, която през декември трябваше да се дипломира за учителка. Той й бе обещал да я изпрати да следва в Алабама на разноски на речната компания отчасти за да успокои съвестта си, но главно за да избегне упреците, които тя се чудеше как да му отправи, а също и обясненията, които й дължеше. Той изобщо не си представяше колко страда тя в безсънните пощи на интерната, в съботните и неделните дни без него, в живота си без него, защото изобщо не си представяше колко го обича. С едно писмо от училището го бяха уведомили, че от първо място в учението тя е минала на последно и че ако върви така, ще я скъсат на матурата. Но пренебрегна дълга си на настойник и не съобщи нищо на родителите на Америка Викуня, възпиран от чувство за вина, което се мъчеше да потисне, не заговори и с нея на тази тема, защото основателно се боеше, че тя ще го обвини за провала си. Затова остави нещата сами на себе си. Без да си дава сметка, той започваше да отлага проблемите си с надеждата, че ще ги разреши смъртта.
Не само двете жени, които се грижеха за него, но и сам Флорентино Ариса се учудваше колко много се е променил. Само преди десет години беше нападнал една от слугините си зад стълбището вкъщи и така на крак, по-бързо и от петел, я остави в интересно положение. Наложи се да й подари мебелирана къща, за да се закълне, че авторът на безчестието й е един неин полугоденик, с когото се срещаше в неделя и който дори не беше я целувал, а бащата и чичовците й, яки секачи на захарна тръстика, ги заставиха да се оженят. Оня, който само преди няколко месеца потръпваше от любов, сякаш не беше същият мъж, когото сега две жени опипваха от главата до петите, сапунисваха, подсушаваха с хавлиени кърпи от египетски памук и му правеха масажи по цялото тяло, без да предизвикат дори една въздишка на вълнение. Всяка от тях имаше свое обяснение за неговата безчувственост. Леона Касиани смяташе, че това са прелюдиите на смъртта. Америка Викуня го отдаваше на някаква скрита причина, чиято следа не успяваше да открие. Само той знаеше истината, а тя си имаше собствено име. Във всеки случай не беше справедливо: повече страдаха те, като го обслужваха, отколкото той, така добре обслужван.