Достатъчни бяха само три вторника, за да усети Фермина Даса колко много й липсват посещенията на Флорентино Ариса. Прекарваше много добре времето с редовно гостуващите й приятелки и все по-добре, колкото повече времето я отдалечаваше от смъртта на мъжа й. Лукресия дел Реал дел Обиспо бе заминала за Панама, да се лекува от болки в ухото, които от нищо не минаваха, и се завърна след месец, доста по-добре, но чуваше по-слабо отпреди, въпреки фунийката, която слагаше в ухото. От всичките й приятелки Фермина Даса проявяваше най-голяма търпимост към вечното й объркване на въпроси и отговори и това така насърчаваше Лукресия, че не минаваше ден, без да се отбие. Но никой не можа да замени успокоителните следобеди с Флорентино Ариса.
Със спомена за миналото не можеше да се откупи бъдещето, както той упорствуваше да вярва. Напротив: засилваше отдавнашното убеждение на Фермина Даса, че оная трескава лудост на двадесетте им години бе нещо много красиво и благородно, по не и любов. Въпреки суровата си прямота, тя нямаше намерение да му разкрие това нито в писмо, нито в разговор, а пък сърце не й даваше да му каже колко фалшиво й звучат сантименталностите в писмата му, след като бе познала чудотворната утеха от писмените му размисли; колко го принизяват лиричните му лъжи и колко му наврежда маниакалното му упорство да възкреси миналото. Не: нито един ред от някогашните му писма, нито едни миг от собствената й възненавидяна младост не бяха я накарали да почувствува вторнишките следобеди тъй безкрайно дълги, каквито бяха всъщност без самия него, тъй самотни и неповторими без него.
В един от пристъпите си за разчистване на къщата тя бе запратила в конюшнята радиолата, която съпругът й бе подарил за един рожден ден и която двамата възнамеряваха да подарят на музея като първата в града. В сенките на траура си тя бе решила да не я употребява повече, защото вдовица с нейните фамилни имена не можеше да слуша никаква музика, даже и насаме, без да оскверни паметта на покойния. Но след третия самотен вторник тя нареди да я върнат в салона — не за да се наслаждава както преди на сантименталните песни, излъчвани от Радио Риобамба, а за да запълни мъртвите си часове със сълзливите радионовели от Сантяго де Куба. Идеята се оказа много удачна, защото след раждането на дъщерята бе започнала да губи навика да чете, които съпругът й бе втълпявал така усърдно по време на сватбеното пътешествие, а е напредващото отслабване на зрението дотолкова загуби този навик, че по цели месеци не знаеше къде са й очилата.
Така се запали по радионовелите от Сантяго де Куба, че всеки ден с нетърпение очакваше продълженията. От време на време слушаше и новините, за да знае какво става по света, а в редките случи, когато оставаше сама в къщата, слушаше съвсем тихичко далечните, но ясни меренгес38 от Санто Доминго и пленас39 от Пуерто Рико. Една нощ, по някаква непозната станция, която внезапно прозвуча тъй силно и ясно, сякаш беше в къщата на съседите, чу потресаваща новина: двойка възрастни хора, които от четиридесет години повтаряли на едно и също място медения си месец, били убити с весло от лодкаря по време на разходка, за да ограби парите им: четиринадесет долара. Тя се потресе още по-силно, когато Лукресия дел Реал й разказа цялата история, както била описана в едни местен вестник. Полицията открила, че убитите старци, тя на седемдесет и осем години, а той на осемдесет и четири, били тайни любовници, които прекарвали заедно отпуската си от четиридесет години насам, но и двамата си имали стабилни и щастливи многолюдни семейства. Фермина Даса, която никога не бе плакала на радионовелите, сега трябваше да потисне буцата, която се надигна в гърлото й. В следващото си писмо Флорентино Ариса й изпрати без никакъв коментар изрезката от вестника.
Не бяха последните сълзи, които Фермина Даса трябваше да потисне. Флорентино Ариса още не беше излежал шестдесетте дни затвор, когато „Хустисия“ разкри на цялата си първа страница и със снимки на героите предполагаемата тайна любов между доктор Хувенал Урбино и Лукресия дел Реал дел Обиспо. Спекулираше се с подробности за връзката, с честотата и начина, както и за разврата на съпруга, отдаден на содомия с негрите от захарната му фабрика. Разказът, публикуван с едър, кървавочервен шрифт, отекна като гръм сред попарената местна аристокрация. Но всъщност нямаше верен нито един ред: Хувенал Урбино и Лукресия дел Реал бяха близки приятели от младежките си години и продължиха да дружат и след като всеки от тях си създаде семейство, но любовници никога не са били. Във всеки случай не изглеждаше, че публикацията има за цел да опетни името на доктор Хувенал Урбино, чиято памет се ползуваше с всеобщо уважение, а по-скоро да злепостави съпруга на Лукресия дел Реал, който предишната седмица бе избран за председател на клуб „Социал“. Скандалът бързо бе потушен. Но Лукресия дел Реал не стъпи повече в къщата на Фермина Даса и тя го изтълкува като признание на вината.