Много скоро обаче стана ясно, че и Фермина Даса не е предпазена от рисковете на своята класа. „Хустисия“ я атакува в единственото й слабо място: търговията на баща й. Когато той се изсели оттук против волята си, тя узна само един епизод от тъмните му сделки, така както й го разказа Гала Пласидия. По-късно, когато доктор Хувенал Урбино го потвърди след разговора си с губернатора, тя остана с убеждението, че баща й е станал жертва на клевета. А фактът бе, че двама правителствени агенти се представили със заповед за обиск в къщата пред Евангелската градина, претърсили я цялата, без да намерят каквото търсели, и накрая заповядали да се отвори гардеробът с огледални врати в някогашната спалня на Фермина Даса. Гала Пласидия, сама в къщата и без възможност да предупреди никого, отказала да го отвори, с извинението, че няма ключове. Тогава единият от агентите счупил огледалото с дръжката на револвера си и се оказало, че между дървото и огледалото имало кухина, натъпкана с фалшиви банкноти от по сто долара. Това било върхът на веригата от следи, които водели до Лоренсо Даса като последна брънка в голяма международна операция. Било майсторска фалшификация, защото банкнотите имали водните знаци на оригиналните: по химичен път, който направо приличал на магия, били изличени банкноти от един долар и върху тях били отпечатани банкноти по сто. Лоренсо Даса тогава се позовал на факта, че гардеробът бил купен много след омъжването на дъщеря му и трябва да е пристигнал в къщата със скритите в него банкноти, но полицията удостоверила, че гардеробът си бил там още откакто Фермина Даса ходела на училище. Никой освен самия него не е могъл да скрие фалшивото богатство зад огледалата. Само това разказа доктор Урбино на съпругата си, когато обеща на губернатора да изпрати тъста си обратно в родния му край, за да прикрият скандала. Но вестникът сега разказваше много повече.
Разказваше, че през една от многото граждански войни от миналия век Лоренсо Даса бил посредник между правителството на президента либерал Акилео Пара и някой си Йожеф К. Корженьовски, поляк по произход, който пребивавал няколко месеца тук с екипажа на търговския кораб „Saint Antoine“, плаващ под френско знаме, с цел да разплете някаква объркана сделка за оръжие. Корженьовски, който по-късно щеше да стане известен на цял свят като Джоузеф Конрад40, се свързал незнайно как с Лоренсо Даса, който откупил от него товара оръжие за сметка на правителството с всички редовни документи и платил в чисто злато. Според версията на вестника, Лоренсо Даса представил оръжията за изчезнали при недоказано нападение и отново ги продал на двойна цена на консерваторите, които воювали срещу правителството.
„Хустисия“ разказваше още, че Лоренсо Даса закупил на много ниска цена товар ботуши, останали в излишък на английската армия, по времето, когато генерал Рафаел Рейс основал Военноморския флот, и само чрез тази операция удвоил състоянието си за шест месеца. Според вестника, когато товарът пристигнал на това пристанище, Лоренсо Даса отказал да го приеме, защото били изпратени само десните ботуши, но когато митницата ги изнесла на търг, той бил единственият конкурент и ги закупил за символичната сума сто песос. По същото време негов съучастник купил при същите условия левите ботуши, получени от митницата в Риоача. Вече комплектовани, Лоренсо Даса се възползувал от политическото си роднинство с фамилията Урбино де ла Кале и продал ботушите на новия Военноморски флот с печалба две хиляди на сто.
Накрая „Хустисия“ съобщаваше, че Лоренсо Даса напуснал Сан Хуан де ла Сиенага в края на миналия век, но не за да търси по-добро бъдеще за дъщеря си, както той обичал да казва, а защото бил спипан в процъфтяващата си индустрия да смесва вносен тютюн със ситно нарязана хартия толкова умело, че и най-взискателните пушачи не можели за забележат измамата. Посочваха се също така връзките му е незаконно международно предприятие, което се занимавало доста успешно с нелегалното прехвърляне на китайци през Панама. В замяна на всичко подозрителната му търговия с мулета, подбила толкова името му, изглежда, била единственият му честен занаят.