— Сериозно ли го казвате? — попита.
— Откакто съм се родил, не съм казвал нищо несериозно — отвърна Флорентино Ариса.
Капитанът се обърна към Фермина Даса и видя по клепките й първите искрици зимен скреж. После погледна Флорентино Ариса, усети непоклатимото му самообладание, неустрашимата му любов и го заля закъснялото прозрение, че животът е по-безкраен от смъртта.
— И докога смятате, че ще можем да продължаваме това дяволско отиване и връщане? — попита той.
Флорентино Ариса имаше готов отговор отпреди петдесет и три години, седем месеца и единадесет дни заедно с нощите им.
— Цял живот — отвърна той.