Когато стигна вкъщи, се опита да се мобилизира, като взе леден душ, преди да се обади на Клеър да се извини. Клеър не вдигна. Хелън й остави дълго извинително съобщение, обвинявайки хормоните, горещината, стреса, абсолютно всичко, за което можа да се сети, макар да знаеше дълбоко в сърцето си, че никое от тези неща не беше истинската причина за избухването й. Цял ден беше толкова раздразнителна.
Въздухът навън беше неподвижен и натежал. Хелън отвори всички прозорци в двуетажната къща в стил от времето на шейкърите7, но през тях не полъхна никакъв ветрец. Какво му ставаше на това шантаво време? Неподвижният въздух беше на практика нещо нечувано в Нантъкет — когато живееш толкова близо до океана, винаги има вятър. Хелън навлече тънко потниче и чифт от най-късите си панталони. Тъй като бе прекалено скромна, за да отиде някъде така оскъдно облечена, реши да приготви вечеря. Все още беше седмицата, в която бе ред на баща й да работи в кухнята, и технически той отговаряше изцяло за покупките, приготвянето на яденето и миенето на съдовете още няколко дни, но тя имаше нужда да прави нещо с ръцете си, иначе щеше да започне да се катери с тях по стените.
Пастата като цяло бе храната, с която Хелън се утешаваше, а лазанята беше царицата на всички видове паста. Ако приготвеше корите за лазанята от подръчни материали, щеше да бъде заета с часове, точно както искаше, затова тя извади брашното и яйцата и се залови за работа.
Когато Джери се прибра, второто, което усети след възхитителния аромат, беше, че в къщата е задушаващо горещо. Намери Хелън седнала на кухненската маса, с брашно, полепнало по запотените й лице и ръце, да подръпва нервно сърцевидното колие, което майка й и беше подарила като бебе. Той се огледа наоколо с напрегнато изопнати рамене и широко отворени очи.
— Приготвих вечеря — каза му безизразно Хелън.
— Сбъркал ли съм нещо? — попита той предпазливо.
— Разбира се, че не. Защо задаваш такъв въпрос, когато току-що ти приготвих вечеря?
— Защото обикновено когато една жена прекара цели часове в приготвяне на сложно ястие, а после просто седи на масата с ядосано изражение на лицето, това означава, че някой мъж някъде е извършил нещо наистина глупаво — каза той, все още нащрек. — Имал съм в живота си и други жени, освен теб, знаеш.
— Гладен ли си, или не? — попита Хелън с усмивка, като се опита да се отърси от противното си настроение.
Гладът победи. Джери си затвори устата и отиде да си измие ръцете. Хелън не беше яла от закуска и би трябвало да умира от глад. Когато опита първата хапка, осъзна, че няма да е в състояние да яде. Слушаше възможно най-съсредоточено, докато побутваше хапки от любимата си храна из чинията, а Джери опустоши две парчета. Задаваше й въпроси как е минал денят й, докато се опитваше тайно да поръси още малко сол върху храната си. Хелън осуети опитите му както обикновено, но не й достигаше енергия да му дава други, освен едносрични отговори.
Въпреки че си легна в девет, оставяйки баща си да гледа „Ред Сокс“ по телевизията, още лежеше будна в полунощ, когато чу как мачът най-после свършва и баща й се качва горе. Беше достатъчно уморена, за да заспи, но всеки път щом започнеше да се унася, чуваше шепот.
Отначало си помисли, че сигурно е истински, че навън има някой, който й прави номера. Изкачи се до оградената с перила платформа на покрива над спалнята си и се опита да види докъдето стигаше погледът й в тъмното. Всичко беше неподвижно и тихо — дори лек полъх не разлюляваше розовите храсти около къщата. Тя седна за миг, загледана към обширната, черна лъскава повърхност на океана зад лампите на съседа.
7
Шейкъри — религиозна секта, известна още като Обединено общество на вярващите във втората поява на Христос. Името произлиза от клатенето и тръскането по време на религиозни служби. Шейкърите вярват, че по този начин човек се отърсва от страховете. — Б.пр.