Хелън се сети за трите жени — три сестри, помисли си тя — и разбра, че не можеше да разкаже на баща си за тях. Сви рамене и излъга. Успя да убеди Джери, че убийството е съвсем обичайна тема за кошмарни сънища и се закле, че никога вече няма да гледа сама страшни филми. Най-накрая го убеди да се върне в леглото.
Чашата на нощното й шкафче беше празна, а устата й бе толкова пресъхнала, че беше разранена и я болеше. Преметна крака и се измъкна от леглото, за да си налее вода от банята, и изпищя, когато стъпалата й докоснаха твърдия дървен под. Светна лампата си, за да погледне по-добре, но вече знаеше какво ще види.
Петите й бяха дълбоко порязани и обсипани с мръсотия и прах, а прасците й бяха целите покрити с драскотини от трънаците.
3.
На сутринта, когато Хелън се събуди и погледна краката си, порязванията ги нямаше. Почти повярва, че си ги е въобразила — докато не видя, че чаршафите й са изцапани със засъхнала, кафява кръв и песъчинки.
За да подложи на проверка нормалността си, Хелън реши да остави чаршафите си на леглото, да отиде на училище и да види дали ще са още мръсни, когато се прибере. Ако се окажеха чисти, когато се върнеше у дома, тогава щеше да приеме цялата история за въображаема, а себе си за съвсем мъничко луда. Ако обаче още бяха мръсни, когато си дойдеше вкъщи, очевидно беше толкова луда, че се разхождаше нощем и внасяше в леглото си мръсотия и кръв, без да има спомен.
Хелън се опита да закуси с купичка кисело мляко и къпини, но не се получи, така че тя дори не си направи труда да си вземе кутията с обяда. Ако огладнееше, можеше да се опита да си купи нещо по-щадящо стомаха като супа или солени бисквити по-късно.
Докато отиваше с колелото на училище, забеляза, че беше необичайно горещо и влажно за втори пореден ден. Единственият вятър беше полъхът, създаван от въртящите се колела на велосипеда й, а когато заключи колелото си към стойката осъзна, че въздухът не само беше неподвижен, но и в него липсваха обичайните звуци, издавани от насекомите и птиците. Всичко беше неестествено тихо — сякаш целият остров беше просто кораб, попаднал в безветрие насред обширния океан.
Хелън пристигна по-рано от предния ден в училище и коридорите бяха претъпкани. Клеър я видя да влиза. Когато лицето й разцъфна в усмивка, Хелън разбра, че й е простила. Клеър се пребори с тълпите, за да се върне до Хелън и да тръгне заедно с нея за часа на класния.
Докато си проправяха път една към друга, Хелън внезапно изпита чувството, че се опитва да върви с усилие през овесена каша. Забави и спря. Стори й се, че всички в коридора изчезнаха. Във внезапно опразнилото се училище Хелън чу тътренето на боси крака и задавените ридания на неутешима печал.
Извъртя се навреме да види прашна бяла фигура, с прегърбени и потрепващи рамене, която изчезваше зад един ъгъл. Хелън осъзна, че ридаещата жена беше минала зад някого — истински човек, който се взираше в нея. Тя се съсредоточи върху фигурата: крехко младо момиче с маслинена кожа и дълга, черна плитка, спускаща се върху едното рамо. Устните й с естествен яркочервен цвят бяха изненадано присвити във формата на буквата „о“. На Хелън момичето й заприлича на порцеланова кукла, толкова съвършена, че не можеше да е напълно истинска.
После звукът отново се включи и коридорът пак се изпълни със забързани ученици. Хелън стоеше неподвижно, препречвайки движението, втренчена в лъскава черна плитка, която се полюляваше на гърба на дребно момиче, докато то изчезна в една класна стая.
Цялото тяло на Хелън се разтресе от чувство, за чието разпознаване й беше нужен един миг. Беше гняв.
— Забогаивиметонаиисусисветадевамария, Лен! Да не мислиш да припаднеш? — попита разтревожено Клеър.
Хелън застави очите си да се фокусират върху Клеър и треперливо си пое дъх. Осъзна, че беше подгизнала от студена пот и трепереше. Отвори уста, но от нея не излезе звук.
— Ще те заведа при сестрата — каза Клеър. Сграбчи Хелън за ръката и я задърпа, като се опитваше да я накара да помръдне. — Мат — провикна се над рамото на Хелън. — Можеш ли да ми помогнеш с Лени? Мисля, че ще припадне.
— Няма да припадна — изсъска Хелън, внезапно пробудена и осъзнала колко странно се държи.
Усмихна се свенливо на двамата, в опит да смекчи думите си. Мат беше обгърнал талията и с ръка и тя леко потупа дланта му, за да му даде знак, че може да я пусне. Той я погледна със съмнение.
— Наистина си бледа и имаш кръгове под очите — каза той.