— Малко прегрях, докато карах колело — понечи да обясни тя.
— Не ми казвай, че си добре — предупреди Клеър. Очите й се бяха налели с гневни сълзи, а Мат не изглеждаше много по-щастлив. Хелън разбра, че няма да й се размине. Дори и да полудяваше, не беше нужно да си го изкарва на приятелите си.
— Не, имаш право. Мисля, че май съм получила топлинен удар.
Мат кимна, приемайки това като единственото логично обяснение.
— Клеър, заведи я в женската тоалетна. Аз ще кажа на Хърги какво се е случило, за да не ви напише закъснения. И е добре да хапнеш нещо. Вчера не обядва нищо — напомни й той.
Хелън малко се изненада, че той помни това, но Мат го биваше в детайлите. Искаше да стане адвокат и тя знаеше, че някой ден ще е страхотен в тази професия.
В момичешката тоалетна Клеър накваси Хелън, изливайки студена вода надолу по целия й гръб, когато трябваше просто да намокри врата й. Разбира се, в крайна сметка завършиха с огромна водна битка, която сякаш поуспокои Клеър, тъй като беше първата нормална реакция, която бе успяла да измъкне от Хелън от няколко дни насам. Самата Хелън имаше чувството, че е преминала някаква бариера на изтощението и сега всичко беше станало забавно.
Хърги им написа пропуски, удостоверяващи, че имат позволение да са извън класната стая по време на часовете, така че двете приятелки не бързаха да стигнат до първите си часове за деня. Да имаш пропуск от господин Хъргшимър, бе все едно да получиш някой от златните билети на Уили Уонка9 — ученикът можеше да отиде навсякъде и да прави всичко в продължение на цял учебен час, и нито един учител нямаше да му създаде проблеми.
В училищната закусвалня си взеха портокали заради ниската кръвна захар на Хелън, и след като така и така се бяха заели с въпроса, си разделиха и един мъфин с шоколадови парченца. Хелън го погълна с усилие и чудодейно се почувства по-добре. После отидоха и застанаха пред високия метър и осемдесет вентилатор в аудиторията, за да се охладят, като се редуваха да пеят в бързо въртящите се перки и слушаха как гласовете им се накъсват на стотици парченца, докато накрая и двете се скъсаха от смях.
Хелън се чувстваше толкова замаяно весела, след като беше избягала от час с един от писмените пропуски на Хърги и бе яла концентрирана захар на празен стомах, че дори не можеше да си спомни в какъв учебен час трябваше да отиде. Двете с Клеър се мотаеха небрежно по погрешния коридор в погрешното време, когато удари звънецът за първия час. Те се спогледаха и свиха рамене, сякаш казвайки си: „О, добре де, какво да се прави?“, и избухнаха в смях. После Хелън видя Лукас за първи път.
Небето отвън изведнъж изпусна като шумно издишване целия въздух, който задържаше от два дни. Пориви застоял, горещ вятър нахлуха през всеки отворен прозорец в задушното училище. Той подхвана отделни листове хартия, краища на поли, разпуснати коси, захвърлени обвивки от бонбони и други дреболии, и запрати всички тях към тавана като шапки в деня на дипломирането. За миг на Хелън й се стори, че всичко си остана там горе, застинало на тавана в безтегловност като в космоса.
Лукас стоеше пред шкафчето си на около два метра от нея, отвръщайки втренчено на погледа на Хелън, докато светът чакаше гравитацията да се задейства отново. Беше висок най-малко метър и осемдесет, с яко телосложение, макар че мускулите му бяха издължени и стройни, вместо издути. Имаше къса, черна коса и тъмен, типичен за края на лятото тен, който подчертаваше бялата му усмивка и очите, сини като водата в плувен басейн.
Да срещне погледа му, беше истинско пробуждане за Хелън. За първи път в живота си тя узна какво е неподправена, изгаряща сърцето омраза.
Не си даваше сметка за факта, че тича към него, но чу как гласовете на трите ридаещи сестри се надигат в силен вой, видя ги застанали зад високото, смугло момче, за което тя знаеше, че е Лукас, и по-дребното момче с кестенява коса до него. Сестрите скубеха косите си, докато те се изтръгнаха от скалповете им на кървави кичури. Сочеха обвинително с пръсти двете момчета, докато крещяха пронизително поредица от имена — имената на отдавна убити хора. Хелън изведнъж разбра какво трябваше да направи.
В частицата от секундата, която й трябваше да затвори пролуката между тях, Хелън видя как другото момче се хвърли към нея, но беше спряно от Лукас, който рязко изстреля ръка напред и го запрати назад в шкафчетата зад тях. После цялото й тяло спря и се напрегна.
— Касандра! Стой, където си — извика Лукас над рамото на Хелън; лицето му беше на не повече от три сантиметра от нейното. — Тя е много силна.