Мат само й помаха и седна, без да каже и дума. Хелън правилно предположи, че Клеър го е предупредила да се държи, сякаш е забравил цялата история, но той непрекъснато се опитваше да се възпре да не хвърля погледи към нея, затова Хелън разбра, че все още е истински разтревожен. Улови погледа му и се усмихна топло, и след това той вече не изглеждаше толкова притеснен. Зак обърна глава и се загледа през прозореца веднага щом седна на мястото си, като демонстративно избягваше да я поглежда.
Тя успя да изкара остатъка от сутринта без произшествия, точно до обяд. Докато вървеше към стола, осъзна със закъснение, че ще мине покрай шкафчето на Лукас. Тъкмо се канеше да направи завой и да тръгне по друг път, което беше нелепо, защото означаваше, че ще трябва буквално да обиколи цялото училище, когато беше разкрита.
Гретхен и Зак я забелязаха, докато стоеше обзета от колебания насред коридора. Бяха до шкафчетата си, които просто по случайност се намираха точно до тези на Лукас и Джейсън.
Паметта на Хелън се проясни донякъде и тя си спомни как зашеметените лица на Гретхен и Зак се различаваха някъде на заден план, докато тя се опитваше да удуши Лукас. Според азбучния ред10, имаше логика шкафчетата им да са подредени едно до друго: Брант — „Б“, Клифърд — „К“, Делос — „Д“ — но Хелън винеше ужасния си късмет за факта, че всички най-популярни ученици от нейния випуск бяха свидетели от първа ръка на пълното й унижение.
Нямаше избор — просто щеше да й се наложи да мине покрай тях. Гретхен и Зак не казаха нито дума, а лицата им бяха напълно безизразни, когато Хелън мина припряно покрай тях, с рамене почти натикани в ушите. Поне Лукас го нямаше — помисли си тя, като се вмъкна в столовата.
— Изправи се! Ще си докараш гръбначно изкривяване! — сгълча я Клеър, когато Хелън стигна до тяхната маса.
— Съжалявам. Току-що се наложи да мина покрай неговото шкафче — тихо обясни Хелън. Мат изсумтя отвратено.
— Можеш да се успокоиш. Лени — изсъска той. — Никой от тях не е тук днес.
— Предполага се, че всички са си взели свободен ден, защото лелята и най-голямото от хлапетата Делос най-после са пристигнали на острова тази сутрин — каза Клеър.
— О, да, просто върховно — каза замислено Хелън. — Още един Делос.
— Хектор. Той е в горния курс — допълни услужливо Клеър, макар да нямаше как да знае, че с изричането на името му изобщо не направи услуга на Хелън. Всъщност, по някаква необяснима причина, това я подтисна.
— Още няма новини за него. Зак вероятно ще ми се обади с последни сведения този уикенд — каза Мат, като сви рамене. — Той винаги знае къде са всички и какво правят.
Остатъкът от деня се влачеше бавно и мъчително, макар да имаше известно облекчение в знанието, че няма да се сблъска с хлапетата Делос или подобните на духове създания, които изглежда се появяваха заедно с тях. Дори започна да изпитва удоволствие по време на тренировката по бягане, докато тичаше през мъглата и шляпаше в калните локви заедно с Клеър. Треньорката Тар не каза нищо за съкрушително слабото време, което Хелън даде, макар Хелън да знаеше, че няма да успее да се измъква безнаказано още много дълго. Имаше да печели спортна стипендия и треньорката Тар нямаше да го забрави.
Изкарвайки деня с помощта на малки хитрости, вечерта Хелън отиде на работа с нещо като облекчение, докато не осъзна, че много деца от нейното училище се отбиваха да купят един-единствен бонбон или една кутийка сода.
— Защо не отидеш отзад и не подредиш малко продукти вместо мен? — предложи Кейт, като потупа леко Хелън по ръката. — Ще спрат да се отбиват да зяпат, ако помислят, че си приключила за днес.
— Нямат ли си нищо друго за правене в петък вечер? — попита Хелън отчаяно.
— На кой остров си израсла? — отвърна Кейт саркастично. Хелън облегна чело за кратко върху рамото на Кейт, открадвайки си един миг утеха, преди да се изправи. — Не е зле да опишеш и инвентара. И не бързай — добави Кейт, когато Хелън се отправи към задната стая.
Описването на инвентара обикновено не беше любимото занимание на Хелън: тази вечер обаче беше. Бе толкова погълната от заниманието да преброи всички предмети в склада, че преди да се усети, вече заключваха и изпълняваха ритуала по затварянето на магазина.
— И така. Какво всъщност се случи между теб и онова хлапе Лукас? — попита Кейт, без да вдига поглед от купчинките с банкноти, които сортираше.