Като дете Хелън без малко не се беше удавила, и оттогава насам тайно вярваше, че Атлантическият океан се опитва да я убие. Винаги беше таила тази параноя в себе си и все още беше ужасна плувкиня. Честно казано, можеше да се плацика във водата по няколко минути, но изобщо не я биваше да плува. В крайна сметка потъваше като камък, без значение колко солен беше океанът или колко усилено гребеше с ръце и крака.
— Най-накрая са я продали на голямо семейство — каза Клеър. — Или на две семейства. Не съм сигурна как стоят нещата, но май има двама бащи, и те са братя. И двамата имат деца — значи децата са братовчеди. — Клеър сбърчи чело. — Както и да е. Въпросът е, че който и да се е нанесъл, има цял куп деца. И всичките са горе-долу на една възраст. Май има две момчета, които ще бъдат в нашия випуск.
— И нека позная — заяви Хелън с напълно сериозно изражение. — Хвърлила си едни карти Таро и си видяла, че и двете момчета ще се влюбят в теб, а после ще се бият до смърт за теб.
Клеър срита Хелън в прасеца.
— Не, глупаче. Има по един за всяка от нас.
Хелън разтри крака си, като се преструваше, че я е заболяло. Дори ако Клеър я беше изритала с всичка сила, пак нямаше да е достатъчно силно да й остави синина.
— По един за всяка от нас? Това е нетипично лишено от драматизъм от твоя страна — подкачи я Хелън. — Твърде тривиално е. Не се хващам. Но какво ще кажеш за това? И двете ще се влюбим в едно и също момче, или в погрешното момче — което не отвръща на любовта ни — а после двете с теб ще се бием помежду си до смърт.
— Какви ги плещиш? — попита сладко Клеър, докато оглеждаше ноктите си, преструвайки се, че не схваща.
— За Бога, Клеър, толкова си предсказуема — каза Хелън през смях. — Всяка година изтупваш от прахта онези карти, които си купи онзи път на училищния излет в Салем, и вечно предсказваш, че ще се случи нещо удивително. Но всяка година единственото, което ме удивлява, е, че не си изпаднала в кома от скука до зимната ваканция.
— Защо се съпротивляваш? — възрази Клеър. — Знаеш, че в крайна сметка ще ни се случи нещо драматично. Ние с теб сме прекалено невероятни, за да бъдем обикновени.
Хелън сви рамене:
— Напълно ме устройва да съм си обикновена. Всъщност мисля, че ще бъда съкрушена, ако предсказанието ти наистина се сбъдне, за разнообразие.
Клеър наклони глава на една страна и я изгледа втренчено. Хелън измъкна прибраната си зад ушите коса, за да покрие лицето й като завеса. Мразеше да я гледат.
— Знам, че ще бъдеш. Просто не мисля, че някога ще ти се получи да си обикновена — каза Клеър замислено.
Хелън смени темата. Забъбриха за училищните си програми, пистата за бягане и дали да си направят косите на малки плитчици, или не. Хелън искаше нещо ново, но Клеър беше непреклонна, че тя не бива да докосва дългата си руса коса с ножицата. После осъзнаха, че са се приближили твърде много до онова, което наричаха „извратената зона“ на ферибота, и трябваше бързо да се върнат назад.
И двете мразеха тази част от ферибота, но Хелън беше особено чувствителна в това отношение; напомняше й за противния тип, който я беше следвал навсякъде едно лято, до деня, в който просто изчезна от ферибота. Вместо да се почувства облекчена, когато осъзна, че той няма да се върне, Хелън изпита чувството, че е направила нещо лошо. Никога не го бе споменавала пред Клеър, но преди това да се случи, тя беше видяла ярка светкавица и беше усетила ужасен мирис на изгоряла коса. После онзи просто беше изчезнал. Все още й прилошаваше при мисълта за това, но Хелън продължаваше да се прави на разсеяна, сякаш всичко беше една голяма шега. Засмя се насила и остави Клеър да я завлече до друга част на ферибота.
Джери дойде при тях, когато спряха на дока и слязоха на сушата. Клеър помаха за довиждане и обеща да се опита да се отбие при Хелън в работата на другия ден, макар че, понеже беше последният ден на лятото, перспективата изглеждаше съмнителна.
Няколко дни седмично Хелън работеше при баща си, който беше съсобственик на смесения магазин на острова. Освен сутрешния вестник и чаша прясно кафе, в „Новинарския магазин“ се предлагаха дъвчащи бонбони с вкус на солена вода, захарни бонбони за по едно пени, меки и твърди карамели, и дълги гъвкави лакрицови пръчки, които се продаваха на метър. Винаги имаше току-що откъснати цветя и ръчно изработени поздравителни картички, майтапчийски подаръци и магически фокуси, сезонни дреболии за туристите и съществено важни хранителни продукти като прясно мляко и яйца за местните.