— Вярно — призна Кейт. — Но наистина си мислех, че ще проявиш по-голям интерес към семейство Делос. Ще завършиш гимназия с някои от тях.
Хелън стоеше там, докато фамилията „Делос“ се луташе из ума й. Името не й говореше нищо. Как би могло? Но някаква частица от мозъка й продължаваше да повтаря „Делос“ отново и отново.
— Лени? Къде се отнесе? — попита я Кейт. Прекъснаха я първите подранили членове на читателския клуб, задъхани и вече бълващи неудържими предположения.
Предсказанието на Кейт се оказа вярно. „Непосилната лекота на битието“ не можеше да се мери с пристигането на нови целогодишни обитатели, особено след като фабриката за слухове беше разкрила, че семейството се мести тук от Испания. Очевидно бяха кореняци от Бостън, които се бяха преместили в Европа преди три години, за да бъдат по-близо до огромното си семейство, но сега внезапно бяха решили да се преместят обратно. Именно „внезапната“ част беше най-обсъжданата от всички. Училищната секретарка беше подметнала на няколко от членовете на читателския клуб, че децата били записани в училището с такова голямо закъснение от обичайния срок, че родителите на практика трябвало да дадат подкуп, и били сключили всевъзможни специални договорки, за да докарат мебелите им навреме. Изглежда, че семейство Делос беше заминало от Испания набързо, и читателският клуб се съгласи, че сигурно е имало някаква кавга с братовчедите си.
Онова, което Хелън успя със сигурност да схване от цялото бъбрене, беше, че семейство Делос е по-скоро необичайно. Състоеше се от двама бащи, които бяха братя, по-младата им сестра, една майка (единият от бащите беше вдовец), и пет деца: всички живееха заедно в имота. Твърдеше се, че цялото семейство е невъобразимо умно, красиво и богато. Хелън въртеше очи, когато чуваше онези части от клюките, които въздигаха семейство Делос до митични висини. Всъщност едва ги издържаше.
Хелън се опита да остане зад касата и да не обръща внимание на възбудения шепот, но бе невъзможно. Всеки път щом чуеше да споменават по име някого от членовете на семейство Делос, то привличаше вниманието й, сякаш някой го беше изкрещял, и я дразнеше. Излезе иззад касата и се приближи до поставката за списания, оправяйки лавиците, само за да намери занимание за ръцете си.
Докато бършеше рафтовете и прибираше бурканите с бонбони, мислено преброи на пръсти децата. Хектор е с една година по-голям от Джейсън5 и Ариадна, които са близнаци. Лукас и Касандра са брат и сестра, братовчеди на останалите трима.
Тя смени водата на цветята и обслужи няколко клиенти. Хектор няма да е тук на първия учебен ден, защото още беше в Испания с леля си Пандора, макар че никой в града не знаеше защо.
Хелън нахлузи чифт дълги до раменете гумени ръкавици и дълга престилка, и започна да рови в боклука за случайно попаднали там материали за рециклиране. Лукас, Джейсън и Ариадна ще бъдат в моя випуск. Следователно съм обкръжена. Касандра е най-малката. Първокурсничка е и е само на четиринайсет.
Отиде до кухнята отзад и зареди голямата съдомиялна машина. Избърса подовете и започна да брои парите. Лукас е толкова глупаво име. Изобщо не е подходящо. Изпъква като болен пръст.
— Лени?
— Какво? Татко! Не виждаш ли, че броя? — възкликна Хелън, като стовари така силно ръце върху плота, че една купчинка монети от по четвърт долар подскочи. Джери вдигна ръце в умиротворителен жест.
— Утре е първият учебен ден — напомни й той с най-умерения си тон.
— Знам — отвърна тя безизразно, все още непонятно раздразнена, но опитваща се да не си го изкарва на баща си.
— Почти единайсет е, миличка — каза той. Кейт излезе от задната стая да провери какъв е този шум.
— Още ли си тук? Наистина съжалявам, Джери — каза тя с озадачено изражение. — Хелън, казах ти да заключиш отпред и да си тръгваш в девет.
И двамата се втренчиха в Хелън, която беше подредила всички банкноти и монети в спретнати купчинки.
— Заплеснах се — каза Хелън неубедително.
След като се спогледаха разтревожено с Джери, Кейт се зае с броене на дребните пари и изпрати двамата у дома. Все още замаяна, Хелън целуна Кейт за довиждане и се опита да проумее как беше пропиляла последните два часа от живота си.
Джери закрепи колелото на Хелън отзад върху „Пит“ и запали двигателя, без да продума. Хвърли поглед към нея на няколко пъти докато пътуваха към вкъщи, но не каза нищо, докато не паркираха на автомобилната алея.