— Какво става? — попита Клеър веднага щом Хелън се върна на мястото си.
— Просто поредната насърчителна лекция от Хърги. Не смята, че съм достатъчно усърдна — каза Хелън възможно най-безгрижно.
— Не си. Никога не си вършиш работата — отвърна Зак, по-заинтригуван, отколкото би трябвало.
— Затваряй си устата, Зак — каза Клеър, като скръсти войнствено ръце. Обърна се и погледна Хелън в лицето. — Обаче е вярно, Лени — каза и извинително. — Никога не си вършиш работата.
— Да, да. И двамата можете да млъквате — каза Хелън, като се подсмихваше. Звънецът удари и тя си събра нещата. Мат Милис й се усмихна, но се отдалечи забързано, щом излязоха от стаята. Чувствайки се виновна, Хелън осъзна, че още не е говорила с него. Не беше имала намерение да го пренебрегва, не и на първия учебен ден.
Според Клеър, „всички“ знаеха, че от Мат и Хелън „се очаква“ да бъдат заедно. Мат беше интелигентен, привлекателен и капитан на отбора по голф. Пак си бе донякъде чудак, но тъй като Хелън беше на практика отхвърлена, откакто Гретхен започна да разпространява слухове за нея, бе истински комплимент, че всички я смятаха за достатъчно добра за някой като Мат.
За нещастие, Хелън никога не беше изпитвала някакви специални чувства към него. Никаква тръпка. Единственият път, когато се бяха напъхали заедно в един килер по време на някакво парти, за да се натискат, беше истинска катастрофа. Хелън имаше чувството, че целува брат си, а Мат се беше почувствал, отхвърлен. След това той се държеше много мило, но независимо колко пъти пускаше шеги, между тях имаше странно напрежение. Наистина й липсваше, но тя се тревожеше, че ако му го каже, той ще го приеме погрешно. Сякаш всичко, което правя напоследък, се възприема погрешно, помисли си Хелън.
През останалата част от сутринта Хелън замаяно се движеше на автопилот от един учебен час към друг. Не можеше да се съсредоточи добре върху нищо, а всеки път, щом се опиташе да се застави да се концентрира, изпитваше единствено раздразнение.
Нещо в деня беше сбъркано. Всички — от любимите и учители до малцината познати, които би трябвало да се радва да види — будеха у нея раздразнение, а от време на време, докато вървеше по коридора, внезапно изпитваше чувството, че се намира в самолет на три хиляди метра височина. Вътрешното й ухо заглъхваше, всички звуци около нея ставаха приглушени, а главата й сякаш се палеше. После, така внезапно, както беше настъпило, неразположението отминаваше. Но въпреки това, навсякъде около нея имаше напрежение, енергия като тази, която се усеща преди буря, макар че небето беше прекрасно и синьо.
На обяд нещата се влошиха. Тя впи зъби в сандвича си, мислейки, че главоболието й е резултат на ниска кръвна захар, но грешеше. Джери беше опаковал любимия й сандвич — пушена пуйка, зелена ябълка и сирене „Бри“ върху багета — но тя не можа да се насили да приеме повече от една хапка. Изплю я.
— Баща ти пак ли се е издънил със сандвича? — попита Клеър. Когато най-напред беше станал съдружник с Кейт, Джери бе започнал да експериментира с изобретателни обеди. Сандвичът със сирене и екстракт от мая и Краставичната катастрофа на годината в първи курс бяха легендарни.
— Не, това си е добрият стар сандвич с масло, сирене и зеленчук. Просто не мога да го ям — каза Хелън, като го отблъсна. Клеър щастливо вдигна остатъка и започна да го яде.
— Ммм, бива си го — промърмори с пълна уста. — Ко ста’а?
— Просто не се чувствам добре — каза Хелън.
Клеър спря да дъвче и я изгледа загрижено.
— Не съм болна. Можеш спокойно да преглътнеш — увери я бързо Хелън. Видя Мат да се приближава и подвикна весело: „Хей!“, опитвайки се да се реваншира за сутринта.
Той беше потънал в разговор с Гретхен и Зак и не реагира, но въпреки това дойде на обичайното си място на масата на чудаците. И Гретхен, и Зак бяха толкова погълнати от това, което си говореха, че не забелязаха, че са попаднали на територията на чудаците.
— Чух, че били филмови звезди в Европа — казваше Зак.
— Къде го чу? — попита невярващо Мат. — Това е нелепо.
— Чух поне от още двама души, че Ариадна била модел. Определено е достатъчно красива — възрази разпалено Зак, който мразеше да греши за каквото и да било, дори за клюките.
— Я моля ти се. Та тя дори не е толкова слаба, колкото трябва, за да бъде модел — изсъска злобно Гретхен, преди да се усети и да добави: — Разбира се, мисля, че е красива, ако си падаш по този тип екзотична, чувствена външност. Но тя е нищо, в сравнение с близнака си, Джейсън — или с братовчед си! Лукас е просто нереален — проточи сантиментално тя.