Тя се усмихна. Дейвид каза в заключение:
— Ето на това му викам хуцпа[1]. Всички се гордеем с нея.
— Съкровище ни е тя. Винаги е била — отвърна леля Естър с глас, толкова разчувстван, сякаш Ела е станала от масата и си е отишла завинаги.
Всички я погледнаха с любов. Дори Ави си спести циничните подмятания, а Орли както никога прояви интерес към нещо друго, освен към външния си вид. Ела се насили да е признателна за този миг на доброта, но усети смазващо изтощение, каквото не беше чувствала никога дотогава. Замоли се наум някой да смени темата.
По-голямата и дъщеря Джанет явно бе чула молитвата й, защото най-неочаквано изчурулика:
— И аз имам добра новина.
Всички глави се извърнаха към нея, лицата грейнаха от очакване.
— Ние със Скот решихме да се оженим — оповести Джанет. — О, знам, хора, какво ще кажете! Че още не сме се дипломирали и така нататък, но разберете, и двамата се чувстваме готови за следващата голяма крачка.
Над масата в кухнята се спусна неловко мълчание и сърдечността, която допреди миг ги беше обгръщала, се изпари. Орли и Ави се спогледаха объркано, леля Естър пък застина с ръка, в която стискаше чашата с ябълков сок. Дейвид остави вилицата, сякаш вече не му се ядеше, и погледна Джанет с присвити светлокафяви очи, отстрани на които имаше дълбоки бръчки от смях. Сега обаче той правеше всичко друго, но не и да се усмихва. Беше се свъсил, сякаш току-що е глътнал оцет.
— Страхотно, няма що! Очаквах да споделите щастието ми, а вместо това получавам това студено държане — проплака Джанет.
— Току-що каза, че ще се омъжваш — отбеляза баща й, сякаш тя не знаеше какво е казала и трябва да й се съобщи.
— Знам, татко, че е доста бързо, но онзи ден Скот ми направи предложение и аз вече приех.
— Но защо? — попита Ела.
От начина, по който я погледна Джанет, тя разбра, че дъщеря й не е очаквала такъв въпрос. По-скоро е смятала, че ще я питат «Кога?» или «Как?». И в двата случая това означаваше, че може да започне да си търси булчинска рокля. Въпросът «Защо?» беше съвсем различен и я завари напълно неподготвена.
— Вероятно защото го обичам.
Тонът на Джанет беше леко снизходителен.
— Имах предвид, скъпа, защо бързате толкова? — настоя Ела. — Да не си бременна?
Леля Естър се понамести с угрижено лице на стола, личеше, че е много притеснена. Извади от джоба си хапче против стомашни киселини и го задъвка.
— Ще ставам вуйчо — изкиска се Ави.
Ела хвана Джанет за ръката и я стисна леко.
— Винаги можеш да ни кажеш истината. Знаеш го, нали? Каквото и да става, ще те подкрепим.
— Я престани, мамо! — тросна се момичето и издърпа ръката си. — Това няма нищо общо с никаква бременност. Поставяш ме в неудобно положение.
— Просто се опитвах да помогна — възрази Ела спокойно, макар и напоследък да установяваше, че спокойствието е състояние, което постига все по-трудно.
— Като ме обиждаш. Явно според теб ние със Скот можем да се оженим само ако забременея! Някога случайно да ти е хрумвало, че мога, наистина мога да искам да се омъжа за това момче просто защото го обичам? Ходим вече от осем месеца.
При тези думи Ела се подсмихна.
— Да, да, сякаш можеш за осем месеца да разбереш що за човек имаш насреща. Ние с баща ти сме женени от близо двайсет години и пак не можем да твърдим, че знаем всичко един за друг. В една връзка осем месеца са нищо.
— На Бога са му трябвали само шест дни да сътвори цялата Вселена — грейна Ави, но си замълча, след като видя студените погледи на всички около масата.
Доловил, че става все по-напрегнато, Дейвид се намеси с очи, вперени в по-голямата дъщеря, и умислено сбърчено чело:
— Майката ти, скъпа, се опитва да каже, че е едно да се срещате и съвсем друго — да се ожените.
— Но нима мислиш, татко, че просто ще се срещаме вечно? — попита Джанет.
Ела въздъхна тежко и рече:
— Ако трябва да съм докрай откровена, очаквахме да намериш по-добро момче. Прекалено млада си за сериозна връзка.
— Знаеш ли какво си мисля пък аз, мамо? — попита Джанет с глас, толкова унил, че чак беше неузнаваем. — Мисля си, че прехвърляш върху мен страховете си. Но това, че си се омъжила толкова млада и на моите години вече си имала дете, не означава, че и аз ще направя същата грешка.
Ела поруменя до мораво, сякаш я бяха ударили през лицето. Дълбоко в нея се пробуди споменът за трудната бременност, завършила с преждевременното раждане на Джанет. Като бебе и после като съвсем малко дете дъщеря й беше изсмуквала всичките й сили и заради това Ела изчака цели шест години, преди да забременее отново.