Към Ела изведнъж духна вятър, прохладен и силен, който разпиля листовете по пода. Красотата на залеза се понесе към западния хоризонт и въздухът стана някак унил, безрадостен.
«Защото любовта е самата същност и цел на живота. Както ни напомня Руми, тя спохожда всеки, включително онези, които я отбягват — дори онези, които употребяват думата «романтичен» като знак за неодобрение».
Ела се стъписа така, сякаш беше прочела: «Любовта спохожда всеки, дори домакинята на средна възраст Ела Рубинстайн от Нортхамптън».
Шестото чувство й подсказваше да остави ръкописа, да влезе в къщата, да се обади на Мишел и да й обясни, че е изключено да напише рецензия за тази книга. Вместо това тя си пое дълбоко въздух, обърна страницата и зачете.
А. З. ЗАХАРА
Сладко богохулство
«Мистиците суфисти твърдят, че тайната на Корана е заложена в главата Ал-фатиха, че тайната на Ал-фатиха пък се крие в Бисмилляхи р-рахмани р-рахим, а същността на Бисмиллях се свежда до буквата «ба» — буква, под която има точка…
Точката под «Б» е вместила в себе си целия всемир…
«Маснави»[2] започва с «Б», както и всички глави в този роман…»
Предговор
Бурен период е XIII век — тогава Анадола е разкъсван от верски сблъсъци, политически спорове и несекващо боричкане за власт. На Запад кръстоносците са поели към Йерусалим и по пътя завземат и плячкосват Константинопол, което води до разпадането на Византийската империя. На Изток подчинените на строг ред войски на монголците бързо напредват под предводителството на гениалния пълководец Чингис хан. По средата различните турски племена се бият помежду си, а византийците се опитват да си върнат изгубените земи, богатства и власт. Това е време на невиждан хаос, когато християни се опълчват срещу християни, пак християни се бият с мюсюлмани, а мюсюлмани се сражават срещу мюсюлмани. Накъдето и да се обърнеш, виждаш враждебност, страдания и необуздан страх какво ли ще се случи утре.
Сред този хаос живее изтъкнат ислямски учен, известен като Джалаладдин Руми. Наричан от мнозина Маулана, или Учителя, той има хиляди ученици и поклонници от цялата област и отвъд нея и е смятан от всички мюсюлмани за пътеводна звезда.
През 1244 година Руми се запознава с Шамс, пътуващ дервиш с необичайни възгледи и еретични възвания. Тази среща преобразява живота и на двамата. В същото време бележи началото на непоклатимо изключително приятелство, което суфистите от идните векове ще оприличават на съюз между два океана. След като среща невероятния си съратник, Руми се преобразява от духовник традиционалист в убеден мистик, страстен поет, защитник на любовта и родоначалник на екстатичния танц на въртящите се дервиши, с което дръзва да се освободи от всички общоприети правила. Във време на сблъсъци и дълбоко вкоренен фанатизъм Руми се обявява за всеобща духовност, като отваря вратите си за хора от всякакво потекло. Вместо насочения навън джихад — определян като «война срещу неверниците» и воден от мнозина и в онези дни, и днес — Руми отстоява насочения навътре джихад, в който целта е да се борим срещу собственото си его, или nafs, и накрая да го победим.
Не всички обаче посрещат с разтворени обятия тези идеи, точно както не всички отварят сърцата си за любовта. Силната духовна връзка между Шамс и Руми става прицел на сплетни, клевети и нападки. Двамата остават неразбрани, завиждат им, злословят срещу тях, чернят ги, а накрая те са предадени от най-близките си. Три години след срещата им двамата са разделени по трагичен начин.
Но историята не свършва дотук.
Всъщност тя няма край. Близо осем века по-късно духовете на Шамс и на Руми са живи и до днес и се въртят в шеметен танц някъде сред нас…
Убиецът
Александрия, ноември 1252 година
Бунарът. Сега мъжът лежи мъртъв под тъмната му вода. Но където и да отида, очите му ме следват, блеснали и приковаващи като две тъмни звезди, които висят злокобно на небето горе. Дойдох в Александрия с надеждата, че ако отида много надалеч, ще избягам от пронизващия спомен и ще заглуша стенанието, което кънти в ума ми, онзи сетен вопъл, който мъжът нададе, преди лицето му да стане бяло като платно, очите му да изскочат, а гърлото му да се затвори в недовършена въздишка — последно сбогом на пронизан с кама човек. Воят на хванат в капан вълк.