— Да, да, Балак — повтори объркано Мариане, също вдигна ръка и се усмихна колебливо.
Отецът засия, а монахините поведоха Мариане и все още дезориентираната сестра към микробуса.
— Не, не, не — възрази бързо Мариане. — Тук пътищата ни се разделят. Вървете с Бога. И аз ще вървя… все едно накъде. Довиждане, довиждане.
Махна им и понечи да се обърне.
Една млада монахиня я подръпна за ръкава.
— Наричат ме Клара. Баба ми беше немкиня. Разбираш ли ме?
Мариане кимна.
— Искаме да ти благодарим — продължи монахинята. — Моля да дойдеш с нас в… как беше на немски… в манастира.
Мариане забеляза, че другите монахини я оглеждат скришом и се кискат.
— Но аз… трябва да продължа пътя си. Искам още днес да стигна в Кердрук — обясни тя.
Извади картата и посочи селцето на устието на река Авен.
— Няма проблеми! Много туристи посещават манастира и туристическите автобуси отиват навсякъде. Виж тук! — Клара посочи град Понт-Авен северно от Кердрук. — Там е живял Пол Гоген. Много художници.
Другите монахини вече седяха в микробуса. Мариане се поколеба. Навярно беше по-добре да тръгне с монахините, отколкото да чака някой да я вземе в колата си.
Качи се в микробуса.
Старата монахиня вече се бе настанила на разпраната кожена седалка. Като видя Мариане, тя се наведе и сърдечно я потупа по рамото.
— Мерси.
Клара седна и се обърна към Мариане:
— Доминик е… болна. Вчера излезе от конвента и явно не е могла да се ориентира. В такива моменти не знае коя е, къде отива, къде е домът ѝ… Госпожо, разбрахте ли какво казвам? Благодарение на твоята помощ всичко е наред, разбираш ли?
Мариане се досети, че Доминик страда от болестта на Алцхаймер.
Клара се обърна отново към нея.
— Как се казваш?
— Аз… казва се…
— Аз се казвам — поправи я меко монахинята.
— Аз се казвам Мариане.
— Мари-Ан? Ние сме от манастира на Сент Ан д’Оре! О, Божиите пътища!
— Монахинята се прекръсти.
— Какво има? — попита смутено Мариане, ала сестра Клара ѝ обясни щастливо:
— Нашият конвент носи твоето име! Мари и Ана. Ние се молим на света Ана, майката на Дева Мария, ние сме Filles du Saint-Esprit Ker Anna — сестрите Сент-Еспри Kep Ана. За нас Ана е първоизточникът на женската святост. Мари-Ан! Ти идваш от небето.
— Точно така! — провикна се отецът. — Света Ана от Оре!
Не беше нужно да казва нищо повече. Гледката бе достатъчно красноречива.
Пред тях се простираше широк площад, обграден с висок колкото къща жив плет от храсти и разцъфтели хортензии. На фона на наситено синьото небе се очертаваше великолепна катедрала. Червените листа на дърветата се поклащаха. Мариане видя фонтани, погледът ѝ мина през каменен мост със стъпала и неволно си спомни снимките на моста Риалто във Венеция, които ѝ бе изпратила съседката Грете Кьостер. Една от малкото жени, които не се поддаваха на чара на Лотар. Ах, Грете…
— Ла Санта Скала. — Клара непрестанно сочеше едно и друго. — Параклисчето, мемориалът, одеждите на Дева Мария…
Микробусът мина през портата и влезе в скромен триетажен комплекс. Манастирът „Кер Ана“. Клара и отец Балак, както го бе нарекла Мариане, я преведоха покрай рецепцията, донесоха ѝ ментов чай и отидоха на поклонническата меса, както обясни Клара.
Във вътрешния двор на манастира я заговори свещеник, който изглеждаше много по-важен от Балак. Ала посрещането бе много сърдечно.
— Аз съм отец Андреас. Сърдечно добре дошла — заговори той на немски.
— Хайделберг — усмихна се той, забелязал учудването на Мариане. — Благодаря ви от името на конвента, че сте се погрижили самопожертвователно за една сестра от нашата община. Доколкото разбрах, сте затруднена да продължите пътя си, понеже френската компания за транспортни услуги не е осигурила необходимото превозно средство.
— Да… би могло да се каже и така.
— Ще позволите ли да попитам каква е целта на пътуването ви?
— Отивам в Кердрук. Искам да… там имам…
— Отивате на гости при приятели? Или живеете там?
Мариане не бе помислила какво да отговори на този въпрос.
— Извинете, колко неучтиво от моя страна. Във ваш интерес е да продължите пътя си, това е разбираемо, но моят интерес… по-точно, моето желание е да останете малко при нас. Храната в конвента е отлична, ние поддържаме и стаи за нощувка на поклонници и гости. Вие спасихте живота на сестра Доминик и заслужавате не само моята благодарност, а и благодарността на френската Църква.