Права като статуя, лицето ѝ обрулено от ветровете на изминалите 65 години.
— Бонжур, мадам — побърза да каже Мариане.
За малко да направи реверанс.
Женевиев Еколие мина покрай нея и впи поглед в Жанреми. В момента той приличаше на обречена на смърт сърна.
— Жанреми! — Гласът ѝ отекна като изстрел. Готвачът раздвижи ръце и от черпака капна малко бульон. — Какво пак си направил със зеленчуковия бульон, дяволите да те вземат! Проклет бретонски смотаняк!
Заповяда му да ѝ сипе в купичка малко от отварата, Моркови, праз, кромид, целина, подправки, вода и мускадет. Миналата седмица гостите отново се бяха оплакали и въпреки че не приемаше парижаните на сериозно, Женевиев не можеше да понесе, когато те бяха прави. След като разчистиха, тя опита рибата тон по конкарноазки — и побесня: сосът беше толкова солен, че направо би свалил ябълките от дърветата.
Специалният „корт-бульон“ беше душата на бретонската кухня. В бульона разцъфваха императорски гранати, а речните раци се давеха от удоволствие; в него задушаваха патици без кожата и всякакви зеленчуци. С всяко ново готвене отварата ставаше по-силна; използваха я в продължение на три дни. Тя беше основа за сосове, а ракиена чашка с прецеден „корт-бульон“ превръщаше средно добрата рибена чорба в празнично ядене.
Стига тази основа да не беше пресолена — а през последните седмици Периг редовно я пресоляваше. Осем литра пресолен бульон — ако го хвърлят в морето, ще изтровят рибата! Женевиев опита отварата.
— Мили боже! Благодаря на всички добри феи! Този път се е овладял.
Жанреми едва успя да хване купичката, която мадам Еколие метна към него като диск. После обясни, че мадам Ланс ги е предпазила от вероятността днес да сервират само пържоли с пържени картофи.
— Вие ли сте готвачката, която пожела да ми се представи? — обърна се Женевиев към Мариане с доста любезен тон. „Моля те, дано да е тя, моля те!“, помисли си гневно тя.
Жанреми забеляза, че Мариане не разбира нищо, и отговори вместо нея:
— Не е тя.
— Не е ли? А каква е тогава?
Жанреми се усмихна на Мариане. Нещо в лицето ѝ молеше да я пуснат да си отиде. Нещо друго обаче, което тя май не съзнаваше, искаше да остане.
— Излязла е от морето.
Мадам Женевиев Еколие впи поглед в Мариане. По ръцете ѝ личеше, че е свикнала да работи. Не изглеждаше кокетка, явно не обичаше да се гизди. Не отместваше поглед, когато я гледаха, както правеха повечето хора — а Женевиев Еколие не можеше да понася това.
Вътре в себе си Мариане се извиваше под чуждите погледи и си пожелаваше да стане невидима.
— Ясно — отсече спокойно мадам Еколие. — Ти си се наранил, Жанреми, значи имаш нужда от помощ. Все едно дали идва от морето, от небето или дявол знае откъде. Дай ѝ да подпише сезонен договор. Лорин да я настани в стаята с мидите. Да видим какво ще излезе — заключи Женевиев, хвърли кратък поглед към Мариане и кимна. — Добре дошла.
— Довиждане — отговори учтиво Мариане.
— И да я научиш да говори френски! — излая мадам Еколие в посока към Жанреми.
Развеселен, Жанреми се обърна към Мариане.
— Гладна ли сте?
12
Според мен съществуват три категории жени — каза Пол, дръпна един дълъг косъм от веждата си, почука по дървената маса с ракиената чаша и я изпи на един дъх. После остави празната чаша до другите върху таблата, поставена между него и Симон.
— И друг път съм чувал тези думи. — Симон изкриви лице.
Ябълковата ракия — бретонците я наричаха ламбиг — опари устата му.
— Може да съм само един глупав рибар, но това не е причина постоянно да ми четеш лекции.
Застанала на прага към ресторанта, Лорин вдигна въпросително четири пръста и Симон кимна кратко.
— Добре де — отвърна Пол. — Изслушай ме. Първата категория са фаталните жени. Те ни вълнуват, но не правят разлика между теб и мен или който и да е друг. Те са опасни. Не бива да се влюбваш в тях, защото ще ти разбият сърцето. Ясно ли е?
— Хм… Впрочем аз ей сега ще спечеля.
— Втората категория са добрите. Може да се ожениш за някоя от тях и ще скучаеш, но никога няма да се изложиш на опасност. Такава жена ще обича само теб и никога няма да погледне друг. По някое време обаче ще започне да тъгува и ще приключи с живота, защото е гледала само теб, а ти си престанал да я виждаш.
— Аха. А към коя категория принадлежи жената от морето? Мариан?
Лорин им донесе четири чашки ракия.