— От католически задник, нали? — рече Симон.
— Пак ли започвате? — изохка Мари-Клод.
— Ние сме стари и всичко ни е позволено — парира я сухо Колет.
— Аз не съм стара — възрази фризьорката и поправи къдричките си. — Просто съм живяла малко по-дълго от някои други.
— Знаете ли кое е трагичното на дългия живот? — попита съвсем сериозно Пол.
Всички го погледнаха с очакване.
— Че човек има повече време да стане нещастен.
13
Лорин!
Брадичката на Женевиев Еколие стърчеше като носа на кораб. Чашата, подадена ѝ от Жанреми, затрепери в ръцете на Мариане.
Сервитьорката послушно се изправи пред бара.
— Не се пъчи, дете. Днес ще дойдат една сюрия петли. Някой ден ще отидеш с онези галски петли на кораба им, а на следващата година ще се правят, че не те познават.
Лорин скръсти ръце пред гърдите. Бузите ѝ порозовяха.
Собствениците на яхти, дошли от Париж, постоянно я канеха на шампанско на палубата. Лорин не знаеше как да им откаже повече от три пъти, особено когато я уверяваха, че са много нещастни от отказа ѝ. Толкова нещастни, че през следващите седмици щели да се хранят оттатък в Розбрас, за да преодолеят мъката си.
А това щеше да е лошо за мадам Женевиев, защото от другата страна на Авен се намираше най-големият ѝ конкурент за глада и портмонетата на богатите яхтсмени, които „паркираха“ яхтите си между двете малки пристанища Кердрук и Розбрас, но никога не хвърляха котва на кея.
Лорин не знаеше как да разреши дилемата. Ако отиде на някоя яхта, скоро ще ѝ излезе лошо име. Ако не отиде, Ар Мор ще се изпразни и мадам Женевиев ще остане без клиенти — всички ще се хранят при Ален Поатие и в Бар Табак, където сервираха пържени миди със сметана.
— Лорин! Спри да мечтаеш! Специалитетите на деня: риба тон по стара рибарска рецепта от Конкарно, котриаде[12], стриди от Бьолон, миди по моряшки, орехи от Сен-Жак Ар Мор натурални, запечени или с конячен сос. Накратко, нашият увреден от тестостерона готвач си е възвърнал старата форма. Запиши всичко, иначе ще го забравиш, детенце.
Мариане харесваше гласа на мадам Еколие: плътен и тъмен като кафето, което Жанреми ѝ бе приготвил заедно с малка закуска — невероятно вкусен омлет със сирене.
Лорин послушно записа ястията в бележника си.
— Какво означава „увреден от тесто… тестостерон“? — попита тя.
— Пристрастеност към солта — обясни кратко мадам Женевиев и прониза Жанреми с мрачен поглед. — Би било добре окончателно да прогониш дамата от съзнанието си.
— Коя дама имате предвид? — попита предпазливо Жанреми.
— Онази, заради която изсипа цял пакет сол в бульона.
— Значи, Жанреми пилее солта по някаква дама? — намеси се Лорин.
— Той е влюбен. Влюбените готвачи употребяват много сол.
— А нещастните?
— Те прекаляват с коняка.
— В кого е влюбен Жанреми? — попита тихо Лорин.
— Това няма никакво, никакво значение. Хайде, Лорин, на работа! Покажи на мадам Мариан стаята с мидите.
Женевиев Еколие се усмихна бегло на Мариане. Дано тази жена, случайно изхвърлена от морето в тази част от земята, се окаже отговор на молитвите ѝ от последните месеци. Нима случайностите не бяха знаци от съдбата?
Жанреми подаде на Мариане вързоп с бели дрехи и някакъв документ. Мариане зяпна смаяно.
Жанреми посочи сумата, изписана с цифри и думи: 892 евро, а броят часове явно означаваше колко ще работи през седмицата — всеки ден с изключение на вторник и сряда по шест часа; освен това бе вписано и безплатно легло.
Мариане огледа дрехите. Бяла униформа, много подобна на онази, която бе носила в училището за икономки. Жанреми я погледна умолително.
Мариане се чувстваше мръсна и занемарена в старите си дрехи. Бялата униформа миришеше на сапун. Силно закопня да измие от себе си миналото, да го изстърже от тялото си и да облече чисто бяло бельо.
Само поради тази причина написа моминското си име на посоченото от Жанреми място.
— Много добре — въздъхна облекчено готвачът и ѝ подаде голяма бяла шапка, скроена като барета.
Мариане сложи вързопчето под мишница и последва Лорин през малкия двор към страничния вход на хотела. Оранжево-белият котарак ги проследи и безшумно се промуши през вратата.
Жанреми подреди покупките си от халите за риба в Конкарно. Скатове, лиманди и риби тон заеха местата си в сандъчета от стиропор, пълни с натрошен лед. Раци пустинници щракаха с щипки. Мадам Женевиев провери сметките.