Мариане имаше чувството, че е получила подарък. Не знаеше обаче защо и дали трябва да го приеме.
Котаракът се настани в свивката на ръката ѝ. В хотела цареше тишина, но не онази мъртвешка тишина, която Мариане често бе възприемала като заплаха у дома си.
Тази тишина беше жива.
Мариане се замисли за жените, които беше срещала досега в живота си. Някои се опитваха да ѝ обяснят какъв е животът. Всъщност мълчанието им беше много по-красноречиво; тишината между думите им винаги я трогваше.
— Имам право на любов! — заявяваха твърдо повечето майки на децата от хосписа. Звучеше като „Имам право на социални помощи“. Обясняваха ѝ, че истинският мъж е длъжен да се справя с конфликтите. А после замлъкваха.
Аз не познавам любовта, помисли си Мариане. Не знам на каква цена си струва да обичаш. Нямам представа какво е любовта за мъжете. И какво означава да се справят с конфликти.
За Лотар способността за справяне с конфликти означаваше да забранява категорично всякакви конфликти.
Мариане откри над скрина с огледалото паяжина. Спомни си съседката си Грете Кьостер и неосъществената ѝ любов към кварталния фризьор. През един горещ августовски ден преди дванайсет години Грете покани Мариане в мазето си на чаша шери.
— Колко гаден е животът — каза ѝ тогава Грете. — Докато бяхме млади, трябваше да си стискаме краката, за да не кажат, че сме покварени; като съпруги не ни се разрешаваше да изпитваме удоволствие, а щом навършихме четиресет, станахме твърде стари. Има ли изобщо подходяща възраст за жената и сексуалното ѝ удоволствие? Не искам интимните ми части да се покрият с паяжини!
Тогава Мариане не намери думи за отговор. Никога не беше поглеждала какво има между краката и нямаше представа дали се е покрило с паяжини.
Там долу имаше една неизследвана зона, останала неизползвана като сърцето ѝ.
Мариане стана и отиде в банята, за да вземе горещ душ. Уви се в меката хавлия, излезе от таванската стая и закрачи боса по прашните килими в хотела.
Изброи двайсет и пет стаи на три етажа. Навсякъде мебелите бяха покрити с калъфи. Над много легла бе поставен романтичен балдахин. Всички стаи имаха достъп до дървения балкон, който минаваше по цялата фасада. Прекрасен хотел, създаден специално за влюбени.
На вратите към тоалетните висяха табели на няколко езика. „Умоляваме гостите да не хвърлят цигари в тоалетната чиния. Мокрите цигари се палят трудно.“
Голяма врата в края на дълъг коридор водеше към трапезарията. Мариане я отвори и сякаш влезе в картина. Мъже и жени на плажа — едни вървяха срещу вятъра, други се носеха по течението. Мариане се завъртя, за да огледа безкрайната картина. На брега, съвсем близо до морето, се издигаше църква. Няколко жени събираха водорасли.
Бе влязла във време, в което Мариане Ланц не съществуваше. Време, когато баба ѝ е била още дете и не е знаела, че един ден ще срещне мъж, който ще предаде трицветните си очи на Мариане. Мъж, чието име няма да каже на никого. Мариане знаеше единствено, че бащата на баща ѝ е имал същия белег като нея: три пламъчета, свързани в огнено колело точно върху сърцето.
Когато отново изкачи стълбата, тя забеляза голяма врата на междинния етаж. Отвори я и се озова в тъмна стая. Много бавно от мрака се материализираха сенки. Дрехи. Летни рокли, вечерни рокли. Рокли, каквито носи жена, когато отива да се срещне с мъж.
Всяка рокля е спомен. Спомен за вечер, когато жената, облечена с нея, е страдала от любов, спорила е, забавлявала се е. А сега всички рокли висят в абаносов ковчег.
Мариане попипа ръкава на великолепна червена рокля и се стъписа — роклята бе прясно изпрана.
Прясно изпрани спомени?
Мариане се качи в стаята си и отново седна на леглото. Обзе я безпокойство. Огледа стаята, размишлявайки какво ще означава за нея да остане тук.
Искаше ѝ се да е жена, която може да живее сама и да се утешава сама, когато възлите в живота и в гърдите станат твърде много.
Цяла стая само за мен!
Една нощ. Една-единствена. Ще изпробва да остане тук една нощ. Дано разбере какво означава за една жена да разполага с цяла стая само за себе си.
После облече бялата униформа и колебливо наложи на главата си високата шапка. Съвсем мъничко се страхуваше от готвенето в Ар Мор. Тази кухня беше почти на нейната възраст и двете щяха да се разберат.