Ян прокле думите си още в мига, когато ги произнесе. Защо не му хрумна нещо по-добро?
По дяволите, явно вече не знаеше как се ухажва жена. Но стореното — сторено.
Мариане не разбра какво ѝ бе предложил Ян, но единственото важно беше, че той иска да я види отново. Мехурчетата се пукаха с всичка сила, това беше чисто щастие.
Внезапно се почувства виновна, задето е щастлива — сякаш вече бе изневерила на Лотар.
Докато пътуваха обратно към Кердрук в старото рено на Ян, двамата не разговаряха. Само от време на време се поглеждаха и всеки четеше в лицето на другия с такова учудване, сякаш едва сега научаваше азбуката на покълващата любов.
25
Когато Ян дойде да я вземе, Мариане чакаше на кея от двайсет минути. Не издържа да седи в стаята си и да се пита дали е облечена достатъчно добре. Можеше да прекара още няколко часа в изпробване на различни тоалети. Джинсите или червената рокля? Тясната блуза или мекият пуловер? Високи токове или равни платнени обувки? За бога, тя нямаше представа какво облича жената при първата среща с мъж, когото харесва, за да изглежда атрактивна, но не твърде дръзка. Накрая избра тъмносините джинси, обувките с високи токове и бялата блуза, която закопча догоре.
Толкова се вълнуваше! От два дни не мислеше за нищо друго. Почти не ядеше и най-вече не бе в състояние да прогони от лицето си глупавата усмивка. Даже спеше с нея. Думата „вълнение“ не бе подходяща — всъщност Мариане бе обзета от паника, съчетана с детска радост. Ту пребледняваше, ту се изчервяваше.
Слезе при Жанреми в кухнята и прие без възражения чашата ром, която той ѝ предложи. Алкохолът я успокои. Но само докато Жанреми разкопча двете горни копчета на блузата, вдигна леко яката ѝ я накара да поразбърка грижливо подредената коса.
— Много красиво. Истински рокендрол — рече готвачът и Мариане отиде да чака на кея.
Чувстваше се като лодка в океана, която се носи по вълните, все по-навътре и по-навътре, докато сушата се стопява в далечината. Сушата на миналото ѝ. Шейсет години, минали като един ден, и този ден беше през някакво далечно столетие.
Когато Ян слезе и се запъти към нея, тя се уплаши, че ще избухне в смях или в плач. Толкова беше нервна. Ръцете ѝ лепнеха от пот.
Той я погледна отново с онзи поглед…
Никога мъж не я беше гледал с такова внимание; Мариане се стопли под светлината на прожекторите в очите му.
— Здравей — пошепна той и се наведе да я целуне.
Този път и трите целувки бяха близо до ъгълчетата на устата ѝ. Той я целуна бавно и внимателно, а тя пое аромата му. Ян миришеше на свеж въздух и малко боя, на приятно тръпчив афтършейв.
Ян я отведе при старата си кола, отвори ѝ вратата, изчака я да седне и затвори.
Мариане не знаеше къде да си държи ръцете и накъде да гледа.
Ян се молеше пламенно да не е извършил най-глупавата грешка в живота си. През последните два дни често се изкушаваше да дойде в Ар Мор и да отмени поканата. Но мъжете не постъпваха така. Бе поканил жена на среща и щеше да я заведе на погребение. Какво го бе прихванало?
Ян често бе посещавал починалия рибар Йозеб Пулен в Сен Гвеньоле, Пенмарк, за да купува змиорки и риба. Йозеб му помагаше, когато художникът търсеше мотиви в „земята Бигуден“. Колко пъти бе рисувал параклиса „Нотр Дам дьо ла Жойе“ — готическа църква на брега на морето, и най-високия фар във Франция — Д’Екмюл[21], редом с които селцето Сен Гвеньоле изглеждаше толкова мъничко. Ян обичаше да свали очилата си и да рисува онова, което възприемаше със сетивата си, не с бързо отслабващите очи.
Но нима това беше достатъчна причина да заведе Мариан на погребение? Ян почти не смееше да я погледне. Когато все пак се осмеляваше, усмивката ѝ будеше в сърцето му странно чувство, което беше червено на цвят и пулсираше.
Мариане осъзна със срам, че всеки път, когато погледнеше Ян и понечеше да му каже нещо, се изчервяваше. Затова се ограничи да гледа през прозореца или да се взира в ръцете му, които водеха колата уверено и спокойно.
По някое време се погледнаха в очите и се усмихнаха.
Това беше най-прекрасното мълчание, което Мариане беше чувала някога.
След половин час път покрай брега стигнаха до пристанището на Сен Гвеньоле. На кея се бяха събрали десетки дъщери, внуци, братовчеди и зетьове на Йозеб и всички тържествено поздравиха новодошлите. Мариане се почувства неловко. Особено когато не само жените — по-възрастните с носията на бигудите с бели сламени шапки с дантела, по-младите в леки рокли с бели шалове, — но и мъжете я целунаха за добре дошла.
21
Фар в община Пенмарк, департамент Финистер, 60 м висок, осветен през 1897 г., с гранитни стени. Издига се на опасен скалист бряг. Днес е туристическа забележителност. — Бел. прев.