Един понеделник, традиционно най-спокойния ден в Ар Мор, Жанреми ѝ даде почивка. Двамата с Ян потеглиха на изток, към омагьосаната гора. Броселианд[23].
Докато колата с мъка се изкачваше по тясното шосе към Пепмон, на 40 км западно от Рен, Ян прекъсна топлото мълчание, толкова приятно и за двамата. Първо затвори пътния атлас, положен върху коленете на Мариане.
— На нито една карта в света няма да откриеш гора на име Броселианд; тя е плод на нашите мечти и надежди. В тукашния свят името на гората е свързано с един мост. В света на магията обаче тя е омагьосаната гора на Мерлин, царство на феи и мост към подземния свят.
— Подземният свят еднакъв ли е с другия свят? — попита Мариане.
Ян кимна.
— В Броселианд е заровен Светият Граал от сказанието за крал Артур, там извира водата на вечната младост. Който пие от нея, ще живее вечно. Казват, че огледалото на феите — едно тихо езеро — разкрива пътя към Авалон, където крал Артур чака Бретан да го повика отново. Според друга легенда на дъното на езерото с лилиите е живяла Вивиан, езерната дама, в своя кристален замък.
Мариане слушаше омагьосана. Езерната дама. Никога не беше чувала за нея, ала когато Ян я спомена, тя изпита чувството, че просто я е забравила.
— Коя е тя? — попита тихо.
— Езерната дама отнела цялата магическа сила на Мерлин и го възнаградила със своята вечна любов. Увлякла го в своите дълбини и до днес го дарява с вечния празник на безкрайността.
Мариане видя пред вътрешния си взор стъклен дворец, заобиколен с вода и танцуващи сенки.
Сребърни мъгли посрещнаха Мариане и Ян, когато влязоха в омагьосаната гора от обрасли с бръшлян стари дъбове и бели брези. Цареше тишина. Изчакваща тишина.
След двайсетина минути стигнаха до извора Барентон.
— Тук Мерлин и Вивиан се срещнали за първи път — обясни шепнешком Ян, за да не смущава горските същества.
Мариане забеляза мехурчетата, които се издигаха от чакълестото дъно на бистрия извор.
— Изворът се смее — продължи да шепне Ян. — Но невинаги. Само когато види двама, които се обичат като Вивиан и Мерлин…
Които се обичат.
Мариане се взираше във водата. Точно това усещаше в гърдите си: фини мехурчета, които се издигат от подземен извор, пърхат и се пукат. Необяснимо. Прекрасно.
Когато беше с Ян, сърцето ѝ се смееше като този извор.
Ръка за ръка двамата влязоха навътре в тихата гора. Мариане имаше чувството, че тук нищо не се е променило от хиляда години насам. Гъсталаци, здрач, треви, мъхове, наситена зеленина. Пътеки, недокоснати от горски работници. Шумоленето на вятъра в короните на могъщите дъбове. Слънцето хвърляше светлозелени сенки върху меката земя. Мариане имаше чувството, че с всяка крачка времето и пространството се разтварят.
Излязоха на малка полянка. В кръг от трънливи храсти се издигаха остри камъни.
— Гробът на Мерлин — обясни Ян. — Тук го е положила любимата му.
Сигурно е приел оковите на любовта с голяма радост, каза си Мариане. Какъв е бил този мъж, заменил властта срещу любовта на една жена?
Гробът на Мерлин бе заобиколен от мегалити. В безброй издълбани дупчици бяха пъхнати мокри от дъжда листчета. Мариане не посмя да ги пипне.
— Желания — обясни Ян. — Това място е memeton, божествено място. Понякога боговете проявяват благосклонност към човешките желания.
Мариане застана пред гроба и откъсна лист от жълтия бележник, в който записваше френски думи. Погледна Ян по начин, който беше напълно нов за него. Изучаващ, решителен, но и далечен поглед.
Написа няколко думи върху листчето, сгъна го грижливо и го пъхна в една вдлъбнатинка.
Ян не я попита какво си е пожелала от боговете, а и тя нямаше да му каже. Дълбоко в себе си обаче се надяваше, че той може да изпълни желанието ѝ.
Двамата седнаха да починат край езерото с лилиите, обхванати от неописуеми чувства. Мариане вдигна лице към топлото слънце. Чертите ѝ изразяваха спокойствие, изпълваше я дълбок покой и според Ян приличаше на замечтана фея.
„Когато фея се влюби в човек, я обзема тревога, че щом напусне магичното ѝ царство, той ще я забрави — разказваше му майка му, когато беше дете. — Когато обичаният мъж ги разлюби, феите умират. Затова всяка фея се опитва да обвърже мъжа възможно най-здраво. Тя може да го задържи вечно само чрез смъртта му, дарена с тъмна целувка. Любимият умира в тукашния свят и продължава да живее в отвъдния свят редом с любимата си фея.“
23
Името на приказна гора в Бретан, където се разиграват много от случките в легендите за крал Артур и рицарите на Кръглата маса. — Бел. прев.