Мариане затвори очи, отвори ги отново, затвори ги пак и се остави на целувката. Целуна го и тя и се отдаде на желанието. Магията на целувката я завладя без остатък. Двамата се отделиха един от друг едва когато им стана студено.
Мариане се чувстваше прекрасно. Потърси погледа на Ян и откри в зениците му само желание. Той отново посегна да я прегърне, потърси устните ѝ.
Когато Ян отнесе таблата в кухнята, Мариане се погледна в огледалото зад бара и между две примигвания откри там младото момиче, каквото беше някога. С устни, подути от целувки.
— Трябва да те нарисувам — пошепна Ян, застанал зад нея. Настойчив, извиняващ се, сякаш уплашен от силата на желанието си. — Трябва.
30
Ян и Мариане изкачиха стълбата до стаята с мидите, без да говорят.
Горе, под покрива, беше топло; юлският ден бе оставил топлината си вътре. Ян запали седемте свещи, поставени от Мариане на прозореца.
— Виждам те — пошепна Ян.
— Твърде тъмно е, не можеш да ме видиш — отговори Мариане.
Главата ѝ беше празна. Искаше, о, да, искаше да спи с този мъж. На всяка цена. Ала се страхуваше.
Появи се лицето на Лотар, но тя го прогони. Заключи го в празна стая и глътна ключа. Тази нощ щеше да я отдели от стария живот.
— Виждам те със сърцето — рече Ян и свали очилата си.
Извади скицника и молива.
— Моля те…
Мариане седна на пода пред прозореца, опря гръб на стената. Моливът на Ян заскърца върху хартията. Той не я гледаше, но я виждаше. Нарисува лицето ѝ. Приближи се. Мариане затвори очи. Представи си как Ян я целува, как устните му милват нейните, как я поглъщат…
Ян изразходва двайсет листа. Всичко у нея беше уникално. Дълбоко. Истинско. Рисуваше Мариане, както я усещаше.
Тя духна свещите. Бе стигнала до острова. До своя Авалон.
Вече нищо нямаше значение. Нито времето, нито пространството, нито мястото.
Мариане разкопча блузата си.
Ян се наведе и угаси малката нощна лампа.
Мариане не посмя да съблече блузата си. Ян бавно взе ръцете ѝ в своите и ги отмести настрана. Разтвори внимателно блузата ѝ. Топлите му пръсти милваха кожата ѝ. Дишаше накъсано и я гледаше право в очите. Мариане умираше от страх.
— Любов моя… — пошепна той и се приближи.
Топлите му пръсти прогониха страха ѝ и над острова се понесе буря.
Мариане бе обзета от безмерно нетърпение.
— Сега! — простена тя. — Веднага!
Съблякоха се бързо и се притиснаха един към друг. Забравила плахостта си, Мариане впи поглед в любимия си, целуна го, помилва го. Искаше да вкуси всичко едновременно. Да целува Ян, да се притиска към него, да зарови пръсти в косата му, да плъзга ръце по лицето му, да усеща аромата му.
Нямаше съмнение, че той я иска гола. Че я желае.
Когато се озова гола на леглото, на острова се възцари тишина.
— Красива си — промълви той и положи дланта си върху огнения белег. — Това е твоята душа. Огън, любов, сила. Ти си родена от огъня.
Устните му очертаха контурите на лицето и тялото ѝ. Желанието му я оформи, каквато я искаше. Топлите му ръце създадоха ново тяло — женствено, красиво, еротично.
Мариане стенеше от желание. Смееше се, викаше името на Ян, умоляваше го да я люби. Ала той не бързаше. Докосваше я с безкрайна нежност, даряваше я с блаженство.
Мариане изпита чувството, че отново се готви да скочи от мост.
Ръцете ѝ се плъзгаха по кожата му, нежна и мека, опъната върху корави мускули, тук и там леко грапава и започнала да се отпуска. Прекрасна кожа. Мариане усети, че Ян също се страхува да ѝ се покаже, и това я успокои още повече.
Погледна към слабините му. Възбудата му личеше съвсем ясно. Това му подхождаше. Защо да не го помилва и там?
Тя посегна към него и погледна Ян с очакване. Искаше да разбере дали му харесва. Искаше и да опознае тялото му.
О, да, харесваше му, веднага си пролича. Двамата се засмяха, прегърнаха се и продължиха да се целуват. Изпитваха неудържима радост, нежност и желание.
Когато след безкрайно дълго време проникна в нея, много бавно и нежно, Ян впи поглед в очите ѝ и прошепна името ѝ с дълбок глас, подобен на двоен акорд. Мариан. Мариан? Мариан!
А после нахлу толкова дълбоко в нея, че слабините му я притиснаха с все сила.
— Най-после! — изохка Мариане.
Най-после, най-после, най-после!
Чувствата ѝ бяха противоречиви. Ликуване и непонятен ужас.
Защо толкова дълго се бе лишавала от тази наслада?
— Обичам те — пошепна Ян и се задвижи в нея.