Мариане бе изпълнена с радост и отдаденост. Не можеше да познае тялото си — това тяло чувстваше, движеше се, искаше, привличаше, притискаше се към тялото на Ян. Тя искаше още, искаше всичко сега, веднага! Никога вече нямаше да се лиши от тази радост.
Обичаше стоновете му, отдаването му, движенията му. Сякаш с всеки бавен мощен тласък той искаше да ѝ даде да разбере колко дълго я е чакал, как силно я е желал и как никога няма да престане.
Двамата се гледаха в очите и Ян се усмихваше, докато я любеше.
Когато оргазмът ѝ дойде без предупреждение и се разнесе навсякъде — по венериния хълм, по устата, под пъпа, — тя се почувства, сякаш някой ѝ е отсякъл краката и я е хвърлил в дълбок кладенец. Остана да лежи съвсем тихо и вълните да се разбиват дълбоко в нея. Простена задавено. Блаженство и тъга, облекчение и мъка — това беше небето.
Ян я гледаше неотстъпно и не спираше. Не спираше.
Когато вълните се разнесоха, Мариане се засмя — отначало тихо, после все по-освободено. Ян забави движенията си, усмихна се и попита:
— Какво?
Мариане не знаеше как да му обясни на френски, че жените, които рядко са имали оргазми, стават малко странни в такива моменти.
Тя се засмя отново, помилва лицето на Ян и проговори с непознат за самата нея глас:
— Аз искам всичко, Ян. Опознай тялото ми. Опознай душата ми. Започни веднага.
Мариане стана и отвори прозореца. Прясно измитият, копринено хладен нощен въздух помилва горещата ѝ кожа като воал от снежинки. Тя въздъхна дълбоко.
Когато Ян стигна до края… Мили боже, Мариане нямаше представа как изглежда мъжкият оргазъм. Това беше… невероятно. Страхотно беше да види Ян в момента на изблика, да усети разтоварването му, стремежа му да се забие още по-дълбоко, да се разтвори в нея. А после моментът, когато потърси покой и го намери. Погледна я и произнесе името ѝ.
— Позволяваш ли да те нарисувам пак? — попита той от леглото.
— Преди или след? — попита тя на немски. — Желаете ли да променим позата, господине?
Направих го, помисли си Мариане. Направих го.
Подаде му плочката, която я бе довела тук — с пристанището на Кердрук и малка червена лодка. Мариан.
— Заради това дойдох тук. Погледни — твоята плочка ме доведе при теб.
Ян привлече Мариане към себе си, прегърна я силно, притисна слабини към дупето ѝ.
— Ние тук приемаме подобни случайности сериозно. Много сериозно — обясни той. — Животът ни дава знаци.
— Точно тези случайности ми липсваха досега.
31
Един пренебрегнат от любовта мъж трябва дълго време да се занимава с бездуховни неща, докато стане отново способен да мисли ясно. Затова Симон се зае да излъска старата си лодка. Работеше от часове. Колет не го искаше.
Юлският ден пареше и сигурно щеше да завърши с буря. Денят беше от онези, които носеха нови познания, хлад и мечти и ги изпразваха в сърцата.
Пол седеше на сгъваемо столче. Лицето му изразяваше непоклатимо съзнание за собствената му непогрешимост, отпечатано като козе копито в глина.
— В любовта съществуват много объркани пътища. Вероятно са повече от пътищата на Бретан.
Симон продължаваше да стърже.
— Виж например готвача. Смята, че никой не знае за любовта му към Лорин, а истината е, че всички знаем — с изключение на самата Лорин. Тя обаче все още не знае дали е влюбена в него.
— Ти си голям познавач на жените, знаем — изръмжа Симон.
— Аз деля жените на три категории.
— Постоянно го правиш.
— Първите обичат да са влюбени. Вторите обичат да карат другите да се влюбват в тях. А третите…
— Отново ли си заедно с Розен, или не?
— Отчасти.
— Мога да си представя с коя част.
Симон се изправи и лицето му се разкриви от болка.
— Аз съм ѝ любовник.
— Какво? А Серж продължава да ѝ е мъж.
— Тя го харесва.
— И спи с теб.
— Това ѝ харесва още повече.
— Кажи, Пол, нима не си научил нищо в живота си? Жените никога не приемат сериозно мъже, които се раздават като любовници. Такъв е животът. Всяка жена иска мъж, който да ѝ каже: искам те цялата или изобщо не те искам.
— О, значи, ти знаеш какво искат жените? Защото двамата с Колет се разбирате толкова добре и…
Пол не можа да се доизкаже. В двора влетя мотоциклет. Жанреми.
— Моля те, Пол, сега недей да се правиш на добрия вуйчо и да му втълпяваш премъдростите си за любовта.
Тримата мъже се поздравиха. Жанреми прибра буркана с мед, приготвен от Симон — парижаните обичаха сосове с мед.