— Мили боже, онзи мъж по телевизията! Дано си остане вътре в телевизора и да не излезе никога! — Прегърна Мариане и зашепна в ухото ѝ: — Емил го определи като хлъзгав. Той има много точна оценка.
Когато Мариане влезе в библиотеката при Емил, той ѝ кимна кратко и ѝ подаде списъка с покупки. Тя се приготви да поднесе извиненията си, но той вдигна предупредително ръка.
— Вие не сте глупава, Мариан Ланс. Престанете да се правите на глупачка. Не вие сте го предали, а той вас. Трябваше да ви остави да си отидете и да не ви тормози повече. А той ви изложи пред цяла Франция. Проумейте го с упоритата си глава!
— Никога не бях поглеждала на станалото от тази страна.
— Мъж, който обича, ще тръгне бос през Конго и ще намери жена си. Никога няма да му хрумне да застане пред телевизионните камери и да хленчи.
Бе готов да добави, че онзи тип има нужда от истински тестиси, но се отказа. Не беше редно да говори за гениталии пред дама.
Подаде на Мариане ключа на колата.
В супермаркета Мариане не забеляза промяната веднага. Едва когато Лорен я попита с многозначително намигване дали за в бъдеще да ѝ доставя „специалитети“, тя наостри уши.
— Сърца от животни например? — Дребният пълен мъж с черни мустаци се наведе доверително към нея. — Сърца от елени и бикове, от кучета… Или пилешки кости? Каквото ви е необходимо…
Мариане поръча само филе за кучетата и месо за гулаш — беше решила да изненада Гоашонови с истинска немска чорба. Лорен остана много разочарован.
Докато миришеше пъпешите и търкаше гръцките аспержи една в друга, за да разпознае по звука дали са пресни, се приближи една от продавачките.
— Сигурно ще направите от това средство за потентност? — попита тихо тя.
Лицето ѝ изразяваше страхопочитание, плахост и надежда.
Покупките се превърнаха в минаване между тояги. Мариане не разбираше защо я мъчат. Мадам Камюз на щанда със сирена, мадмоазел Брюно на касата, дори мароканската чистачка Амели я засипваха с въпроси.
— Ще срещна ли любовта през този уикенд? Той ли е истинският? Да правя ли всичко, което мъжът ми иска в спалнята?
Мариане реши да използва някои от изразите, научени от Паскал.
— Една шепа любов е повече от пълна пещ с хляб. Ако си стиснеш носа, излиза мляко. Не е нужно да изпиеш цялото море.
Жените приеха отговорите ѝ с кимване и благодарна усмивка.
Докато задушаваше месото за гулаша, тя разказа всичко това на Паскал с усмивка. Паскал обаче не се засмя.
— Подозирах, че ще се стигне дотам, но не очаквах да стане толкова скоро. Като ви видяха по телевизията, нещо е прищракало в главите им.
— Какво означава прищракало?
— Лорен ви е предложил сърца! Това е типично. Сигурно като ответна услуга щеше да ви помоли да осветите новата му кола. Или да дадете амулети на децата му. Или да му сварите питие, с чиято помощ да накара жена си да престъпи повелите на добродетелта и да извърши нещо пикантно.
— Нищо не разбирам.
— И аз не разбирам, но явно хората тук се надяват, че ти си добра вещица. — Мариане забеляза, че Паскал за първи път се бе обърнала към нея на ти. — Скоро ще започнат да вървят след теб по пазарите и да те докосват.
— Какво? Но аз не съм сторила нищо!
— Напротив, напротив. Идваш от чужбина, живееш сама, дават те по телевизията. Телевизията е магия и никой от нас не може да ѝ устои. За обикновените хора ти си жена, посветена от богините на морето и на любовта.
— О! Защо? Защо не съм просто една градинска вещица?
— Защото сме приятелки. Хората си мислят, че аз те уча да бъдеш като мен. А аз съм се специализирала върху любовта. Ние с теб обаче знаем, че силите ти са другаде.
— Къде по-точно?
— В ръцете ти, Мариан. Наистина ли не знаеш, че си лечителка? Как мислиш, защо носиш този белег?
Мариане погледна с изненада ръцете си. Тъкмо месеше тесто за домашни спагети със задушен лук и настъргано сирене.
— Май не се познавам достатъчно добре — призна с усмивка тя.
— Често се случва другите да ни познаят, преди да сме се познали сами — обясни мъдро Паскал и нежно помилва пръстите на Мариане. — Ян веднага разбра каква си. Знаеш ли, че той умее да вкусва и да мирише цветовете? Това се нарича синестетия. Той възприема неща, които никой от нас не вижда и не усеща. А после ги рисува. Ти си го разбрала от плочката му. Разбрала си, че той вижда. Двамата чувствате еднакво.
— Аз го нараних.
— Знам, Мариан, знам…
Двете жени се отдалечиха една от друта.
— Кога ще отидеш при него?