Ян се наведе над Клодин и я помоли да диша спокойно.
— Върви по дяволите!
Ян отиде да донесе кърпите.
— Защо ме напусна? — попита Лотар.
— Точно сега ли трябва да говорим за това?
— Искам само да те разбера!
Ян се върна, включи лампата и я насочи към тялото на Клодин.
— Жанреми! — извика Мариане. — Къде е Грете?
— Май е в стаята си. С онзи рибар, Симон.
— Той да си стои там. Кажи на Грете да дойде тук. Има ли и други жени в хотела?
— Няколко от гостите на „фест ноз“ останаха… Мили боже!
Между срамните устни на Клодин се показа главичката. Жанреми се отвърна и повърна в умивалника.
— Умирам! — изпищя Клодин.
— Не напъвай повече! Дишай! — заповяда остро Мариане. — Извикай Грете, Жанреми!
Тя задиша, за да покаже на Клодин какво трябва да прави. Седна на другата голяма тенджера, мушна няколко кърпи под бедрата на Клодин и внимателно сложи ръка върху изплъзващата се главичка, за да я води чрез лек натиск. Клодин опря стъпала о раменете ѝ и остави мръсни отпечатъци върху голата кожа.
Олюлявайки се, Жанреми излезе от кухнята.
— Престани, Лотар! Всичко или нищо! Ти си, какъвто си, аз съм, каквато съм. Не си подхождаме, това е всичко.
— Не си подхождаме? Какво говориш?
Клодин пищеше и напъваше, но бебето не искаше да излезе.
Мариане остави ръцете си да действат, без да мисли. Натисна главичката надолу с две ръце, за да се покаже рамото. Шийката на матката се разкъса, Мариане вдигна глава за миг — Лотар изохка и затвори очи, Ян стисна чашата с коняк и лицето му доби отсъстващ вид. Мъже, помисли отново Мариане и посвети вниманието си на малкото телце, което устремно излизаше навън.
Сложи ръка под гръдния кош — иначе детето щеше да увисне във въздуха с главата надолу. Остатъците от околоплодните води изтекоха на пода.
— Съблечи си ризата, Ян — помоли със спокоен глас Мариане.
— Виктор! — изпищя Клодин. И пак: — Виктооор!
Младата майка падна назад. Напрегнатите мускули се отпуснаха.
Раждането приключи. Мариане държеше в ръце новороденото. Бързо погледна часовника: пет и пет. Бебето беше окървавено, хлъзгаво, покрито с жълт мазен слой. Мариане го избърса внимателно със стерилните кърпи и уви малкото телце в топлата риза на Ян.
— Имаш си момиченце — пошепна тя в ухото на Клодин.
Младата жена се отпусна тежко в ръцете на Лотар.
— Детето не плаче — прошепна Ян.
Мариане плъзна ръка по гръбнака на малкото момиченце. Разтърка крачетата му. Нищо. Нито звук.
Хайде, дишай! Плачи!
— Какво ти става? — попита тихо Мариане, наведена над бебето. — Не искаш ли? Ще имаш добър живот. Ще обичаш и ще те обичат, ще се смееш…
— Закъснях ли?
Грете връхлетя в кухнята полуоблечена, наметната с якето на Симон.
— Детето не плаче, а аз нямам свободна ръка да отрежа пъпната връв.
— Какво му е на детето? Искам си детето!
Клодин захапа Лотар за ръката, той cе стресна и я пусна.
— Ама че герой — промърмори пренебрежително Грете и нежно ощипа бебето по ушенцето.
То не изплака.
Клодин простена мъчително. Надигна се, тялото ѝ се опъна и между краката ѝ бликна кръв, примесена с околоплодна вода.
Грете моментално повдигна пъпната връв и натисна корема на родилката. Погледът на Мариане падна върху камъчето на Сидони. Вдигна го, отвори едното малко юмруче и пъхна камъчето вътре. Усети как нещо се разтовари в малкото телце, безмълвно, но много силно.
Ти ли си, Сидони? — попита със сърцето си Мариане.
Момиченцето напълни дробовете си с въздух, бузките му порозовяха, устенцата се отвориха. Прозвуча победен вик.
Навън отекна оглушителна гръмотевица. Мъжете се засмяха облекчено. Мариане сложи бебето на гърдите на Клодин. Младата майка го прегърна нежно. От погледа ѝ струяха учудване, благодарност и срам.
Грете скъса презрамките на нощницата си и завърза пъпната връв на две места. Мариане преряза връвта със стерилната ножичка. Утре щеше да я зарови под розов храст. Сигурното си е сигурно, каза си тя.
Лицето на Клодин бързо си възвръщаше цвета. Мариане стана да ѝ донесе чаша студена вода, докато Грете спираше кръвотечението.
Внезапно Мариане изпита безкрайна умора. Случилото се през този ден съвсем спокойно можеше да се помести в няколко години. Богините ѝ бяха показали, че животът и смъртта вървят редом и понякога е трудно да ги различиш.