Само си въобразяваше, че е нещо особено; обаче не беше по-различна, отколкото през изминалите шейсет години.
Лотар беше нейният живот. Той бе дошъл, за да ѝ напомни коя е тя в действителност, откъде идва и каква ще е винаги, все едно как се гримира или на какви сцени излиза. Всичко това тук беше само едно представление.
Тя получи своята порцийка щастие. За повече не беше достойна. Не бе определена за тази страна и за мъжа с морските очи. За нея нямаше място сред прекрасните хора долу, много по-добри и по-умни от нея.
— Идвайте, иначе няма да започнем и ще умрем от глад! — извика ѝ Ален.
Трепереща, Мариане среса косата си, облече бяла рокля, изплакна си устата и се ощипа по бузите, вместо да сложи руж и червило, както с удоволствие правеше през последните седмици. Чуждата жена, която я погледна от огледалото, не се усмихна. Тя беше сива и очите ѝ бяха празни.
— Аз не съм ти. А ти си мъртва — промълви Мариане.
Живях само докато ти искаше, сякаш ѝ каза непознатата, която смяташе за себе си.
Лотар застана зад нея и погледна огледалния ѝ образ в очите.
— Обичам те. Омъжи се за мен отново.
Когато наближиха масата, Жанреми се изправи и вдигна чаша.
— Пия за Мариан. Тя може да свири на акордеон, да изражда деца на масата в кухнята и да оправя пресолената супа.
— И да връща ума на глупаците — добави Женевиев и всички се засмяха.
— Тя прави нормалните луди — допълни Паскал и се обърна към мъжа си: — Или беше обратното?
Всички се изправиха, Емил опрян на Паскал, и вдигнаха чашите си.
— За Мариан — произнесоха в хор.
Мариане не знаеше накъде да гледа. Не можеше да понесе, че всички я обичат и ѝ се възхищават. Идеше ѝ да умре от срам.
Аз съм измамница. Не съм дори и сянката на онова, което виждат в мен. Аз ги лъжа. Опитвам се да се вмъкна между тях.
Сякаш след последната нощ цялата ѝ смелост се бе изпарила. Не смееше да погледне някого в очите.
Само се преструвах пред тях, че съм някакъв специален човек. Нищо от това не е вярно. Нищичко.
Лотар познаваше това нищо и бе дошъл да го търси. Той я познаваше и въпреки това я обичаше.
Да, той я обичаше. Би ли могла да го отхвърли с лека ръка?
— Защо не сядате? — попита Женевиев.
Мариане преглътна мъчително.
Обичам те. Омъжи се за мен отново.
— Ще се върна със съпруга си в Германия — изрече Мариане.
Паскал толкова се уплаши, че преобърна чашата си.
— Моля ви, седнете — пошепна Жанреми. — Бързо.
Сега всички я гледаха недоверчиво, разочаровани, изпълнени с въпроси.
— Не съм достойна да заема това място — обясни Мариане. — Моля да ми простите.
Обърна се и побягна.
Докато Мариане прибираше нещата си в куфара, в стаята ѝ влетя Грете.
— Да не сте полудели? Какво беше това долу?
Мариане стисна устни и продължи да си събира багажа.
— Ей! Събудете се! Ако някъде в тази сива обвивка е заключена истинската Мариане, нека ми даде знак!
Мариане спря.
— Това е истината! — почти изкрещя тя. Гласът ѝ предрезгавя от сълзи. — Аз съм, каквато съм! Вече не съм… онази. Не съм музикантка, не съм и сексбомбата на… Ян.
Толкова ѝ беше трудно да произнесе името му.
— Не съм лечителка, не разбирам езика на морето, не правя лудите нормални! Нямам понятие от живота! Аз съм нищо, чувате ли, нищо! Хората долу виждат една илюзия.
Тя падна на леглото и заплака.
— О, горкичката ми заблудена овчица! — промълви съчувствено Грете.
— Вярно е — пошепна Мариане, след като дълбоките ридания престанаха. — Аз не мога да живея този живот. Не съм създадена за него. Колкото и да искам, не мога да стана жената, която искам да бъда. Жена, която живее свободно, сама определя живота си, не се страхува от смъртта. Не съм такава, просто не съм. Какво ще правя тук? Винаги ли ще бъда немската вещица под покрива? Страх ме е от такъв живот. Да съм повече от онова, което съм, всеки ден, винаги! Не мога да се пресъздам наново. Вие можете ли?
Грете вдигна рамене. Ако можеше, нямаше да остане 28 години при своя неверен фризьор.
— Можете да направите всичко, каквото искате — промълви тя.
— Искам да си ида вкъщи — пошепна Мариане.
Таксито чакаше с включен двигател. Мариане се ръкува с всички изпращачи. Пол. Розен. Симон. Паскал. Емил. Жанреми. Мадам Женевиев.