Спрелите коли се раздвижиха.
Аз съм била луда. Толкова се гордеех със способността си да страдам, че пожелах да стана перфектна в страданието. Колкото повече обиди приемах, без да се оплаквам, толкова повече любов се надявах да получа… някога, в бъдещето. А най-големият отказ, отказът от живота, щеше да ми осигури безсмъртната му любов.
Мариане се засмя.
— За щастие, нямахме уговорка страданието да бъде изплатено с любов — почти извика тя. Няколко минувачи спряха и я зяпнаха. — И вие сте правили същите глупости! — извика им тя.
Човек не може да си спечели любов със страдание.
От очите ѝ потекоха сълзи. Пламенно се надяваше, че поколенията жени след нея ще се справят по-добре. Защото ще ги възпитават жени, които не приравняват лишенията с любовта.
— Мариане! Хайде да си отидем вкъщи!
Най-сетне Лотар бе слязъл от колата.
Никога преди не бе чувала тази несигурност в гласа му. Той я умоляваше. Беше склонен да пренебрегне собствените си желания. Много искаше да му извика: „Не се дръж така! Който се снишава, не получава любов, а презрение!“.
Никой не е благодарен, когато друг се лишава от своя живот заради него. Такава е жестокостта на човешката раса.
Мариане отиде до таксито, отвори багажника, извади куфара си и акордеона.
— Мариане! Къде отиваш?
— Не знам — отвърна тя и затвори багажника.
Знаеше само, че иска от живота повече, отколкото беше искала от Лотар.
Той посегна към ръката ѝ.
— Мариане! Не ме напускай! Моля те, не си отивай! Добре, ще говоря с теб. Мариане, ако сега си отидеш, никога няма да се върнеш вкъщи!
Гласът му се пречупи.
Мариане отблъсна ръката му.
— Ти не си моят дом, Лотар Месман.
Вдигна куфара си и акордеона и тръгна по моста. Някъде на този свят я очакваше дом. От очите ѝ течаха сълзи — плачеше за любовта, която вече не изпитваше към Лотар. И за любовта, от която сама се беше лишила.
47
Париж през август. Тихи дни, най-тихите през годината. Тогава парижани са на юг заедно с автомобилите си. Празни улици, почти чист въздух. Париж се е изнесъл, а зад спуснатите щори на жилищата, павилионите и магазинчетата се трупа топлина.
Мариане седеше край канала Сен Мартен[29] и ядеше бриош. Близостта на водата охлаждаше кожата ѝ. От другата страна на канала, под пешеходния мост, свиреха четирима музиканти. Светлината на падащата вечер беше мека и приятна. По канала се носеха моторни лодки.
Преди четири дни Мариане бе оставила мъжа си на Пон Ньоф. Не знаеше къде иска да отиде и се бе доверила на краката си — дано я отнесат там, където ще може да остави куфарите и да си полегне.
В плика, даден ѝ от Женевиев на сбогуване, имаше повече пари, отколкото беше спечелила с работата си в Ар Мор и в хотела. Мадам Еколие бе включила и хонорар за изпълнението на акордеон.
Мариане притежаваше 2662 евро, взет назаем куфар с обикновени дрехи, синя официална рокля, червило „Шанел“, речник, керамична плочка и акордеон.
Тя беше на 60 години, нямаше професия, нямаше спестявания, нямаше накити — но се чувстваше много по-богата отпреди. Бе решила да остане в Париж, докато ѝ стане ясно как ще живее по-нататък. Ще чака, докато изпита определено — и силно — желание да върши нещо.
Кердрук не беше част от плана ѝ.
Намери пансиона „Бабет“ в квартал „Маре“. Малките, но светли и красиво обзаведени стаи излизаха в зелен вътрешен двор. В стаята ѝ имаше само легло, маса, стол и скрин. В къщите отсреща живееха най-различни хора и Мариане обичаше да ги наблюдава. Ярко осветени прозорци — и всеки показваше нещо свое. Мъж със слушалки на ушите и диригентска палка, който с часове дирижираше нечути симфонии. Жена, която бе сложила на нощното си шкафче препарирано сърце в буркан и всяка вечер преди лягане го целуваше. Двойка, която пресаждаше растенията и водеше спор. Тя го плесна, той я целуна; после двамата ядоха круши, спуснали крака през отворения прозорец.
Близо до пансиона имаше малко кафене, където съседите се поздравяваха, пиеха пастис, поръчваха си кафе с мляко и четяха вестници. На втората сутрин поздравиха и Мариане, докато закусваше.
Тя обикаляше града, първо пеша, после с метрото. Обиколи целия Париж, слизаше тук и там, докато накрая откри станция за даване на велосипеди под наем — това беше по-евтино от дневните карти за метрото. Хареса си сребърен велосипед и продължи да обикаля Париж. Градът дишаше свободно, по паркингите имаше много свободни места. Сен Жермен, Латинският квартал, Сорбоната, квартал „Маре“, после право на запад към Айфеловата кула и надолу по Шан-з-Елизе. В парковете и по бреговете на Сена студенти се печаха на слънце, по каналите седяха рибари, в жилищните лодки художници заспиваха над проектите си, туристи се целуваха на Моста на изкуствата по залез-слънце или наблюдаваха Айфеловата кула.
29
Каналът Сен Мартен е прокопан през 1822–1826 г. за водоснабдяване на парижките фонтани и облекчаване на речното корабоплаване. Общата му дължина е около 4,5 км. Пресича източната част на столицата по десния бряг на Сена до Бастилията. При Наполеон II е частично покрит и в продължение на 2 км става подземен. — Бел. прев.