Всеки от празнуващите бе помолен да се оправдае за извършени забранени дела и да прости на другите за техните грешки. Всеки бе съставил списък какво иска да преживее до съмхайн през следващата година.
Този списък също беше идея на Мариане.
На тръгване Мариане даде знак на Ян, че не е нужно да я чака през тази нощ, когато двата свята се сливаха за малко.
Ян. Имаше нощи със и без него.
Имаше дни, изпълнени с музика, и дни, изпълнени с тъга, когато отнесоха пепелта на Сидони при камъните и я погребаха между тях. Имаше часове, изпълнени с чудеса, когато Симон и Грете обикаляха фабриките за калвадос в Нормандия и се върнаха като двойка. Когато Пол и Розен за втори път си казаха да в гражданското, Мариане за първи път чу къде се е родил Пол — във Франкфурт. Той беше германец, но искаше да забрави произхода си. При постъпването си в легиона беше отърсил от себе си всичко, което не искаше да бъде: син на офицер от СС. Това беше тайната, хвърлила сянка върху живота му. Двамата с Мариане никога не си говореха на немски — такава беше неговата воля, а тя уважаваше волята, откакто тя самата я притежаваше. Имаше минути, изпълнени с щастие, когато Жанреми и Лорин започнаха да питат какво име да дадат на бъдещото си бебе. Имаше и секунди, изпълнени с благодарност, когато Мариане се взираше от стаята си към обагрената в розово и оранжево Авен, където се отразяваха слънцето и небето.
Имаше ги и понеделниците на пристанището в Кердрук, когато Мариане беше сред приятели, обичани приятели; разговаряха за богове и богини, за света, за малките и големите мечти.
А сега седеше на морския бряг, в нощта на всички нощи. Бе поставила до себе си сгъваемо столче, в случай, че някой от мъртвите пожелае да седне. Ако дойдат…
Те бяха идвали при нея през всяка от изминалите години. Затворила очи, Мариане засвири песен за мъртвите, за жените и за морето. Песента нямаше заглавие, пръстите ѝ сами следваха мелодията.
— Sa-un — пошепна Мариане, както казваха бретонците в тази безвременна нощ. Sa-un, отвърнаха ѝ шепнешком вълните, готова ли си за пътя в преходността?
Мариане чу стъпки и смях; усети поривите на вятъра, докато мъртвите вървяха по пясъка и oставяха следи.
Щастлива ли си? — попита баща ù. Седеше до нея, скръстил ръце, и се взираше в тъмния Атлантик.
Да.
Ранобудното ми момиче.
Обичам те, пошепна Мариане. Липсваш ми.
Той имаше твоите очи, каза баба ù, когато излезе от вълните. Обичах дядо ти и след него никой друг. Рядко се среща такова щастие — мъж да изпълни живота ти изцяло и след него да не ти е нужен друг.
Магьосник ли беше той?
Всеки мъж, който обича, както жената заслужава, е магьосник.
Мариане отвори очи и спря да свири.
Брегът беше пуст. Нямаше следи в пясъка. И все пак… те бяха тук, всички. Мъртвите, нощта и морето. То ѝ бе дарило песен за кураж и любов и тази песен бе дошла от много далеч; сякаш преди хиляди години някъде по света някой бе изпял песен за хората на брега, които нямаха смелост да скочат.
Бретан от А, но не чак до Я
АРМОРИКА
Арморика, страната на морето, се вдава в суровия Атлантик като крило на дракон. 2400 км сурова брегова линия, зад нея гранитно сива страна с гори и параклиси — това вече не е Франция, това е Бретан, страната на Анку, на менхирите и омагьосаните гори, на палачинките, гайдите и келтските корени. Първо завладяна от ирландци и гърци, по-късно от келти и англосаксонци, накрая самостоятелно кралство на моряци, селяни и друиди, този западен край на Франция притежава своя собствена история, която и до днес определя отчасти силно нефренските специфики на страната, хората и живота.
БАР ТАБАК
Това е кафене, кръчма, пункт за приемане на фишове от тотото и обзалагания, магазинче за цигари и списания и място за обмен на новини — Бар Табак е малко бистро с право да продава алкохол и цигари. Най-добрият начин да станете непопулярен в селото или квартала е да не посещавате редовно най-близкия Бар Табак, за да изпиете чашка розе, или на влизане да забравите поздрава на висок глас.
БРЕТОНСКИ ЕЗИК
Звучи като танц на кашлящи срички: бретонският (Ar Brezhoneg) се смята за последния говорен в Европа вариант на келтския и е сроден с уелския. След 1900 г. с въвеждането на задължителното училище системно е потискан като „животински“ — който говорел на бретонски, му окачвали на шията дървена обувка и го наричали глупак. Днес около 170 000 бретонци продължават да говорят езика на предците си. От 1985 г. т. нар. училища на дивани обучават децата на бретонски. В Северен Бретан двуезичните табели на селищата (например Конкарно — Konk Kerne) издават колко се гордеят бретонците със своите корени.