— Ох, Фреди! Случи се най-страшното. Фреди преглътна болезнено.
— Ракстро ли?
— Да. Откъде знаеш?
— Дойде да ме види и целият вреше и кипеше. Завоалирани заплахи и така нататък — обясни Фреди. После се намръщи и я изгледа в очите. — Ти защо не ми каза, че си била сгодена за този тип?
— Не мислех, че ще проявиш интерес. Беше просто мимолетно момичешко увлечение.
— Сигурна ли си? Не беше ли влюбена в този проклет илюзионист?
— Не, не! Известно време се бях увлякла по него, както би се увлякло всяко момиче по мъжа, който го разрязва на две, но после се появи ти, аз осъзнах грешката си и разбрах, че ти си единственият за мен.
— Браво — похвали я Фреди с облекчение, целуна я и докато вършеше всичко това, до слуха му достигна някакво методично блъскане, което сякаш извираше изпод краката му.
— Това пък какво е? — учуди се той.
Анабела закърши ръце.
— Това е Мортимър.
— Ама той тук ли е?
— Да, пристигна с обедния влак. Заключих го в мазето.
— Защо?
— За да му попреча да отиде в концертната зала.
— Защо пък да не ходи в концертната зала?
— Защото сър Ейлмър слуша там оркестъра, а двамата не бива в никой случай да се срещат. Ако това стане, ние сме загубени. Мортимър е измътил страхотен план.
Сърцето на Фреди спря някъде под лъжичката му. Колкото и да се бе мъчил да гледа оптимистично на бъдещето, през цялото време всъщност бе подозирал именно това — че Мортимър Ракстро ще измъти някакъв зловещ план. Дори би могъл да заложи на това и последното си пени. Онзи си беше роден за квачка.
— Какъв план?
Анабела отново закърши ръце.
— Решил е да запознае сър Ейлмър с чичо ми Джо. Изпрати телеграма на чичо да дойде тук в санаториума. Уредил си е среща с него в концертната зала, след което ще го представи на сър Ейлмър…
На Фреди нищо не му стано ясно. Заговорът не му се стори чак кой знае какво.
— Щом като не мога да бъда негова — продължи нещастното момиче, — то тогава е решил да ми направи мръсно и да попречи на нашата женитба. Много добре му е известно, че сър Ейлмър никога няма да си даде съгласието, ако разбере, че имам чичо като чичо Джо.
Този път на Фреди всичко му стана ясно. Целият пъклен план бе достоен за един тренирай мозък, който е в състояние да върне тройката пика в колодата, да разбърка картите, да ги сече три пъти и да извади същата тройка от вътрешността на някой лимон.
— Толкова ли е ужасен чичо ти? — попита с разтреперан глас.
— Виж сам — простичко отвърна Анабела, извади от джоба си една снимка и му я пъхна с трепереща ръка под носа. — Това е чичо Джо по време на годишния банкет на мистичния орден, към който принадлежи.
Фреди хвърли един поглед към фотографията и отскочи назад с прегракнал вид. Анабела тъжно поклати глава.
— Да. Това е впечатлението, което прави на повечето хора. Единствената ми надежда е, че нещо му е попречило да дойде. Ако обаче е пристигнал…
— Пристигна! — извика Фреди, който най-сетне успя да си поеме въздух. — Пътувахме в едно купе.
— Какво?!
— Да. Сигурно вече чака в концертната зала.
— А Мортимър всеки момент ще строши вратата на мазето. Тя никак не е здрава. Какво да правим?
— Изходът е само един. В мен са всички документи, които чичо трябва да подпише, за да си прибера парите. Ако хукна още сега към концертната зала, може да успея да го накарам да сложи подписа си, преди да се е случило непоправимото.
— Тогава тичай!
— Тичам.
Фреди я целуна набързо, грабна си шапката и изчезна като подгонен заек.
Човек, поставил си за цел да счупи рекорда по покриване на разстоянието между вила „Подагра“, която се намира на Атеросклеротично авеню, и концертната зала на Дройтгейт, няма много време за размишления, но Фреди все пак успя да вмъкне някоя и друга мисъл, докато краката му едва докосваха уличната настилка. А тези мисли вливаха допълнителна енергия в крайниците му. Едва ли би се движил по-бързо, ако беше герой на филм от старите ленти, подгонен от цялата градска полиция.
Основания за бързане имаше. Анабела беше права — сър Ейлмър никога не би допуснал женитбата им, ако разбереше, че тя има чичо като чичо Джо. Срещнеха ли се, високомерният генерал-майор стопроцентово щеше да наложи вето на тъй желаната от Фреди венчавка.
Последен изблик на скорост го изкачи задъхан по стъпалата и оттам в концертната зала, където най-отбраното общество на санаториума се събираше всеки следобед да послуша оркестъра. Фреди забеляза сър Ейлмър на един отдалечен стол и се втурна към него.