— Сепия — поправи я той и очите му проблеснаха.
— Добре си го замислил. Ама че психолог!
— Не чак толкова добър. Ти винаги си способна да ме изненадаш, а и ме разконспирира толкова бързо — отговори той с въздишка и се облегна назад, когато сьомгата пристигна.
— Не, не! Впечатлена съм. Искам да кажа, съзнавах естествено, че си способен на много повече финес, ако пожелаеш, но не мисля, че някога бих се досетила защо точно играеше ролята на властен мъж. Просто щях да седя леко обидена през цялата вечер. И наистина нямаше да имам време да се тревожа за по-късно.
— И сега, когато разбра тактиката ми, ще започнеш ли да се тревожиш? — Той постави върху препечена филийка тънък като хартия резен пушена сьомга и добави от специалната средиземноморска подправка. После сериозно й я подаде.
— А трябва ли? — Аби се поколеба, но прие сьомгата.
— Не е необходимо да се тревожиш. Няма да се наложи да се изправиш срещу мен в края на вечерта.
Аби почака още малко с филийката до устните си. Вече му вярваше. Накрая стръвно захапа сандвича.
— Много добре, Тор. Няма да се тревожа за по-късно — изговори тя между две хапки.
— Просто се примири, така ли?
— Не съм толкова дълбокомислена като теб и обикновено вземам решенията си спонтанно.
— И вече ми имаш доверие? — настоя той.
— Да. Сигурно е резултат от наблюденията ми върху поведението ти през последните няколко седмици. Ти винаги беше толкова внимателен и нежен с цветята — поясни тя с копнеж. Нейните аранжименти не се подчиняваха на никакви правила, но тези на Тор се отличаваха със завидна прецизност.
— Благодаря ти, Аби.
— А сега, за онази сепия — започна тя.
— Казах ти. Ще ти хареса.
— Но, Тор!
— Аби, скъпа, продължавам да ти повтарям, че не го правя просто така. Наистина мисля, че сепията ще ти хареса и настоявам да я опиташ.
— Защо имам странното чувство, че ти никога не си бил женен? — подхвърли ехидно тя.
За нейна изненада, забележката го завари неподготвен. Той бързо вдигна поглед и в кехлибарените му очи не пролича и следа от веселие.
— Бях женен — каза й той сковано.
— Съжалявам, Тор. Не исках да предизвиквам лоши спомени. Беше само малка шега. Просто предположих, че никоя жена не е имала възможност да… те постави на мястото ти… — Гласът й секна и тя трескаво затърси нова тема за разговор.
— Няма нищо. Бях женен две години. Съпругата ми… се удави преди три години. Общо взето не обичам да говоря за това.
— Разбирам. Има неща, за които и на мен не ми се говори. Моля те, прости ми! — Тя импулсивно протегна ръка и го докосна.
Тор стисна пръстите й в силната си длан и Аби се почувства така, сякаш я бе прегърнал. Усещането бе топло и успокояващо. Като жест на закрила, усмихна се тя.
Той отвърна на усмивката й и в този миг тишина Аби разбра, че вечерта ще бъде чудесна. Отпусна се, беше й хубаво с Тор Латимър.
Разговорът прескачаше от тема на тема, изпълнен с ненатрапчиви аргументи, неочаквано единомислие и приятно задоволство.
Сепията се оказа вкусна, точно както Тор я бе уверил. Аби се почувства длъжна да го признае.
— Щастлив съм, че вечерта ти хареса — рече той, докато я придружаваше обратно до колата и й помагаше да се настани.
— Нима? — предизвика го тя насмешливо. — Нали няма да кажеш „Нали ти казах“?
— Не, няма. Знам вече как да те спечеля — добави той с весела нотка. — А сега ще те отведа вкъщи, ще те целуна за лека нощ на прага и се надявам да кажеш „да“, когато те поканя да излезем утре.
— Къде искаш да ме заведеш?
— На разходка из Розовите градини.
— Звучи прекрасно! Ще ми е много приятно да отида там.
Искаше да се види с Тор Латимър отново. Розовите градини на Портланд бяха гордостта на града и въпреки, че ги бе посещавала няколко пъти, разходката с Тор, щеше да бъде някак по-особена. Тя се облегна назад в кожената седалка на БМВ-то, като съзерцаваше нощната тъма и мъжа до себе си. И двата обекта бяха вълнуващи, съдържаха елемент на неизвестност. Аби изпита желание да разгадае тайните им. — Наистина ли ще ме целунеш пред вратата за лека нощ?
— Да, освен ако не ме поканиш вътре. Още ли се страхуваш?
— Не — отвърна тя. Наистина беше така. — Тази вечер изобщо не се тревожа за нищо.
— Добре. Когато снощи те гледах как нервно чупиш нарцис след нарцис, питах се дали нещо не те притеснява.
Само рекламната брошура, появила се неочаквано с пощата, отговори тя наум. Рационалното обяснение бе, че е станало случайно. Просто е попаднала в рекламния списък на курорта.
— В този миг светът ми изглежда идеален…
— Но рядко остава такъв за дълго.