— Ти си ужасен!
Той намери място за паркиране пред дома й, изключи мотора и се обърна към нея в навяващата интимност тъмнина.
— Говоря сериозно, Аби.
— Ти винаги си сериозен.
— Светът само ни се струва идеален — продължи дрезгаво той.
— Ще ми изнесеш лекция как трябва да се живее ли? Докато не ни е застигнало някое голямо нещастие? — подигра му се тя. — Да не би това да е прелюдия към прелъстяването ми със старата песен да изживеем момента и удоволствията, докато можем?
— Не, само казвам, че ако нещо не е наред, когато се събудиш сутринта, можеш да ми се обадиш.
Развълнувана от загрижеността му, Аби докосна лицето му.
— Много мило от твоя страна, Тор.
Той хвана пръстите й и ги стисна със сила, надхвърляща нежността.
— Казах ти и преди да не очакваш единствено любезно отношение от мен. Държа на едно условие…
— Обикновено в най-примамливите сделки е заложена някаква уловка.
— Радвам се, че мислиш наистина като бизнес дама, щом го разбираш.
— За какво намекваш, Тор? Че трябва да спя с теб, за да продължа да се радвам на компанията ти?
— Аби, аз държа да съм единственият мъж за теб. Ако има някой друг, моля те отпрати го…
Аби се отскубна, отвори вратата на колата и скочи.
— Ти наистина знаеш как да съсипеш една хубава вечер!
Той се озова до нея, преди да е успяла да намери ключа си и Аби разбра, че няма да се отърве, преди да я е изпратил до вратата на апартамента й. Изкачиха се с асансьора в мълчание.
— Аби…
— Слушай, Тор — процеди тя, — от доста време се оправям сама в този живот, бил той идеален или не. Нямам нужда някой да се грижи за мен, нито да ме защитава. Искам да си наясно — никога не бих позволила на който и да било, да придобие изключителни права над мен! Не се е родил мъжът, способен да заслужи доверието ми! Всички мъже са себични до крайност, готови да направят живота на една жена непоносим.
— Ако приключи тирадата, бих искал да разрешим този проблем по цивилизован начин.
— Не! Забрави ли, щеше да ми кажеш лека нощ и толкоз!
Тор понечи да я спре, докато тя отваряше вратата. И тъкмо щеше да прекрачи прага и да се озове в безопасност, когато се подхлъзна на някаква хартия по дървения под и само ловката намеса на Тор я спаси да не падне.
— О! — сподавено извика тя в ръцете му, който здраво я държаха.
— Какво, по дяволите, е това? — погледна той загрижено надолу.
Аби сковано се отдръпна.
— Сигурно си се подхлъзнала на този плик.
— Какъв плик? — Тя отхвърли настрана кичур коса и погледна Тор, който се наведе да вдигне белия плик. Безмълвно се изправи и й го връчи.
— Трябва да съм го изпуснала по-рано — измърмори тя.
— Адресиран е до теб и изглежда е бил пъхнат под вратата.
Беше прав, разбира се. Със сигурност не бе старият плик. Името и адресът и този път акуратно бяха напечатани отгоре. Аби бързо го разкъса, като се питаше дали някой от съседите не й е оставил съобщение.
— Вероятно е от госпожа Уилкинс, която иска да поливам цветята й, докато е при своя внук. — Аби извади от плика снимка и едва не я изпусна от удивление.
Изумена, тя се взря в цветната фотография. Това не беше възможно! Главата й забуча.
— Каква е тази снимка, Аби? — Тор се приближи и погледна.
— Снимка, която дадох онзи ден на госпожа Уилкинс. Искаше да разгледа някои фотографии от последната ми ваканция.
Аби знаеше, че ще последват още въпроси. Трябваше да се отърве от Тор незабавно. Нуждаеше се от време да помисли, да асимилира появата на шокиращата снимка. Бързо я напъха обратно в плика и го погледна.
Тор я изучаваше със студен поглед, с който бе свикнала в курса по икебана.
— Лека нощ, Тор. Благодаря ти за интересната вечер.
Той не откъсваше очи от нея и Аби почти изпадна в паника, че не може да отгатне следващия му ход. Искаше да го отпрати на всяка цена, но какво можеше да направи, ако Тор решеше да остане?
— Утре ще дойда да те взема около един на обяд.
— Да, в един е добре. Ще бъда готова — отвърна бързо тя.
Когато той се наведе към нея, тя нервно се отдръпна.
— Ами обещаната целувка за лека нощ?
Аби не посмя да спори. Това бе най-бързият начин да се отърве от него. Покорно вдигна лице за целувка и пръстите й конвулсивно стиснаха раменете му. Дори да бе изненадан от готовността й, Тор не го показа. Вместо това я притегли към себе си и усетил, че тя е завладяна от топлината и силата му, притисна устни към нейните.
За миг Аби се поколеба дали да се поддаде на копнежа си да се потопи в силната му мъжка прегръдка. Изкушението бе неочаквано силно и надхвърляше очакванията й. Устните му обещаваха страст и защита. Тя тихо изстена, когато осъзна желанието си, заплашващо да я погълне.