Той я подържа няколко безкрайно дълги секунди, след което неохотно я освободи. Осъзнал, че е готова да му се отдаде на мига, Тор отново я притегли в обятията си.
Но между тях все още имаше толкова неизяснени неща.
Би било наивно от моя страна, каза си мрачно Тор. Мога да почакам. Ако насиля нещата, рискувам да проваля всичко.
— Лека нощ, Аби. Ще се видим утре. За мен вечерта също бе „интересна“ — прикри той горчивата си усмивка и тихо излезе.
Ключалката изщрака зад гърба му.
Не можеше да забрави сините й очи. Качи се в БМВ-то и подкара към дома си. Аби имаше най-прекрасните и изразителни очи на света. Тази вечер те искряха от смях, топлина и вълнение. Само когато се разделяха в изражението й бе стаена уплаха, дори паника. Някакво необяснимо напрежение.
Лицето на Тор помрачня.
Каква беше тази история с фотографията? Бе видял Аби с някакъв мъж, чийто образ не бе добре фокусиран. Фонът бе паркинг пред голям мотел. Или курорт? Онзи курорт от брошурата върху кухненския й плот!
Каква игра играеше Аби? Дали някой не я заплашваше? Колко време й бе необходимо, за да му се довери? В състояние ли бе той да й помогне?
Въпроси, въпроси…
Остана буден до късно през нощта, без да може да им отговори.
Трета глава
Телефонът иззвъня точно в девет часа на другата сутрин. Аби стреснато погледна часовника, скочи от леглото и отиде да отговори.
Девет часа! Никога не спеше толкова до късно. Но изминалата нощ бе неспокойна и когато сънят накрая я обори, сънува кошмари за зимата по крайбрежието и още по-тревожни видения за един чернокос мъж с кехлибарено кафяви очи. Този мъж бе потенциална заплаха за нея, макар да подозираше на какви чувства е способен.
— Синтия?!
Обаждането на братовчедка й от Сиатъл само засили растящото й напрежение.
— О, съжалявам, Аби, събудих ли те? Ти винаги ставаш толкова рано — извини се безгрижно Синтия. — Сега, когато моята малка Лора е до мен, и аз открих прелестта на ранното ставане.
— Повечето млади майки се оплакват от нарушаване начина им на живот, след като дойдат бебетата — успя да си придаде безгрижност и Аби. Синтия бе последният човек, с когото искаше да говори тази сутрин. Като потисна недоволството си, Аби приседна на един стол и подпря лакти върху кухненския плот. — Как е Лора?
— Чудесно! Лакома е като малко котенце. Храня я, докато си бъбря с теб. Как върви бизнесът с витамините?
— Благодаря ти, че ми напомни — каза Аби и се пресегна за шишенцето си. — Още не съм си взела желязото за днес. — Тя отвинти капачката и налапа две таблетки. После си наля чаша вода.
— О, да, твоите хапчета — въздъхна Синтия.
— Нуждая се от подсилване.
— Не се шегувай! Легнала си късно, така ли?
— Много ентусиазирано ми звучиш — рече Аби и се пресегна за друго шишенце. Нямаше да й навреди, ако вземе още няколко витамина. Тази сутрин бе много нервна.
— Ентусиазирано и още как! А ти живееш от толкова време като монахиня…
— Синтия, това не е вярно и ти го знаеш. — Аби реши да вземе два витамин B съгласно собствената си теория, че ако едно е добре, то две е още по-добре.
— Ами така си е. Не си имала сериозна връзка, откакто излизаше с онзи търговец на недвижими имоти преди две години.
— Срещам се с мъже, бъди спокойна. Не живея като отшелница. — Аби протестираше по навик, макар да знаеше, че няма да убеди Синтия в противното. През последните години нейната братовчедка бе станала крайно загрижена за интимните й връзки.
— Да се срещаш с мъже и да имаш истинска връзка, са две различни неща, Аби. Време е да помислиш сериозно за това.
— Благодаря ти за загрижеността. Имаш ли някого предвид?
— Точно затова ти се обаждам — съобщи Синтия тържествено. — Ще те запозная с новия вицепрезидент на компанията, когото Уорд нае. Ще ти хареса. Около тридесет и пет годишен, разведен, хубав мъж…
— О, Синтия! Престани! — Аби прехапа устни и погледът й попадна върху проклетата фотография.
— Мисля да организирам малко вечерно парти на осемнайсети. Какво ще кажеш? Ще го направим непринудено, Уорд просто ще доведе Джон. Няма да има проблеми, нали му е шеф. Аз ще приготвя сьомга и…
— Синтия, моля те!
— Мъжът, който те задържа снощи до късно, беше ли по-интересен? — предизвика я Синтия. — Къде го срещна?
Аби бе забила поглед в размазания образ на снимката и почти не разбра въпроса. Накрая осъзна, че Синтия говори за Тор.
— В един курс по японско изкуство за подреждане на цветя.
— Курс за подреждане на цветя?! Милостиви боже! Аби, той сигурно е обратен или нещо подобно. Кой нормален мъж би посещавал такъв курс?