— Да, той наистина е необикновен — призна Аби. — И съм сигурна, че не е хомосексуалист.
— Хмм… — Синтия замълча. — Той още ли е при теб?
— Не, не е тук. Синтия, спри да се тревожиш за мен. Аз наистина съм добре.
— Аби, след като ти миналата зима толкова се тревожи за мен, сега е съвсем естествено аз да съм загрижена за теб.
— Хората винаги се отнасят с внимание към бъдещите майки.
— Особено към онези, чиито бракове внезапно са забоксували, а? За известно време теренът тук беше малко каменист, нали? — В гласа на Синтия прозвуча старата болка.
Аби несъзнателно смачка снимката и ядосано я запрати на пода.
— Синтия? Сега всичко е наред, нали?
— О, Аби, никога не съм била по-щастлива! Онези неприятности, преди да се роди бебето, бяха поради лошо стечение на обстоятелствата. Уорд имаше делови проблеми и затова беше много напрегнат. А аз мислех единствено за бебето. После, когато Лора се роди, не успях да се проявя като истинска майка и съпруга. Слава Богу, осъзнах необходимостта да се стегна и овладях ситуацията, преди всичко да отиде по дяволите. Животът ни сега е направо идиличен. Може би дължа душевното си равновесие отчасти и на онези витаминни и тонизиращи препарати, които ти настоя да вземам…
— Мога ли да използвам името ти на благодарна клиентка за рекламна цел?
— Бизнесът преди всичко! Но аз говоря сериозно. Може би всички онези хапчета, с които ме натъпка, свършиха добра работа. Единственото нещо, което знам съм сигурност, е, че ако Уорд ме беше напуснал, щях да съм свършена. Той е най-хубавото нещо в живота ми. Страхувам се, че дори Лора е на втори план за мен след съпруга ми.
Аби долови убедеността в думите на своята братовчедка и неловко преглътна. Уорд несъмнено бе най-важната личност в живота на Синтия, но тя щеше да бъде съкрушена, ако можеше в този миг да погледне смачканата фотография. Сълзи запариха очите й. Сълзи на гняв и дълбоко стаен страх.
— Аби? Още ли си там?
— Да, тук съм.
— О, за момент помислих, че са ни прекъснали. Трябва да затварям. Ще преоблека Лора, защото малкото дяволче току-що повърна.
— Радостите на майчинството, какво да се прави — измърмори Аби.
— Подигравай ми се, колкото щеш, но аз никога не съм била по-щастлива. Имам всичко, Аби. Колко жени могат да се похвалят със същото?
— Малко.
— Ще се срещнеш ли отново с онзи мъж от снощи?
— Да, днес.
— Добре. Къде ще отидете? — поиска да узнае Синтия.
— В Розовите градини.
— Розовите градини?! Аби, все пак сигурна ли си, че той е подходящ за теб?
— Повярвай ми, сигурна съм. Довиждане, Синтия. Благодаря ти, че се обади.
— Весело прекарване! И за всеки случай, гледай да си свободна на осемнайсети.
Да се весели бе последното нещо, което възнамеряваше да прави, помисли си Аби, докато затваряше телефона. Стана и се запъти към банята да си вземе душ. И тогава забеляза още един плик на пода, точно пред входната врата.
Още преди да го е взела, тя бе сигурна, че в него има нова снимка. С ужас отвори плика и с треперещи пръсти издърпа втора цветна фотография.
На тази снимка вече не можеше да се сбърка самоличността на мъжа. Профилът му бе ясно очертан. Излизаше от хотелска стая, придружен от жена. Този път океанът в далечината даваше ясно да се разбере, че действието се развива по крайбрежието. Аби искаше да извика от ярост и безсилие — жената на снимката бе тя.
Някой я бе снимал с мъжа, с когото бе прекарала един зимен уикенд миналата година. И този някой бе стоял наблизо, като буквално бе дебнал кога ще се появят. Аби потръпна. Защо? Тя обърна снимката и внимателно я разгледа. Изминаха няколко секунди, преди да установи, че в плика има и лист хартия.
Писмо! Условията на изнудвача? Господи! Ставаше истерична. Издърпа листа от плика и бързо прочете:
Има и други снимки. Няколко. Такива, които биха съсипали брака на твоята братовчедка. Но можем да преговаряме, нали?
Нямаше подпис. Стисна зъби и осъзна колко е безпомощна. Обзелият я гняв се бореше със страха. Пулсът й се ускори. Изходът бе борба или бягство.
Мислите й трескаво запрепускаха — не бе в състояние да разсъждава трезво. Тя отчаяно се опита да събере мислите си. Закрачи нервно из стаята. Не можеше да измисли как да се бори с анонимния изнудвач. Не знаеше кой е той или кога ще се появи. Аби се чувстваше като гумена патица примамка, очакваща куршума на ловеца.
Стъпките й ставаха все по-неспокойни. На два пъти закачи с крак кутиите с витамини и едва не ги разпиля. Трябваше да предприеме нещо! Какво ли правеха другите в подобни ситуации? Опита се да очертае възможностите си, ала не успя. Паниката й се засили.