— И аз го харесвам. Може би на леля ти ще й бъде приятно да посрещне още един гост. Защо не ме вземеш със себе си, Аби?
— Да те взема със себе си?! Тор, това е невъзможно! Къщата на леля ми е малка, а и тя не обича изненадите. Освен това, не мога просто… Просто така да те поканя да прекараш седмица с мен! За Бога, аз почти не те познавам.
— Ще отседна в някой близък мотел, ако смяташ, че леля ти няма да ме приеме.
— Тор, не ставай смешен!
— Не съм по-малко смешен от теб, когато се опитваш да ме убедиш, че внезапно те е поканила някаква далечна стара леля, на която не можеш да откажеш. Даже нямаше да ми се обадиш, нали? Когато дойдох, ти вече бе на вратата. Какво става, Аби? Винаги ли така търчиш, когато онзи тип ти се обади? Мислех, че имаш повече гордост.
— Когато се обажда кой? — изрече тя обезумяла.
Тор внимателно изглади смачканата фотография и погледна надолу към мъжа на снимката.
— Човекът, с когото имаш навика да се уединяваш по крайбрежието.
— Не съм длъжна и да ти давам обяснения. Върви си, Тор!
— Няма да си тръгна, без да науча истината — процеди той.
— Ами ако истината не ти хареса или не й повярваш?
— Тогава вероятно изобщо няма да си тръгна. Ще остана с теб.
— Тор, не можеш да направиш това!
— Чакам обяснение.
— Нали вече ти обясних! Дори ти се извиних за провалената среща. На какво още смяташ, че имаш право? Тор, не ти дължа нищо!
— Обичаш ли го?
— Да обичам кого? — извика тя гневно.
— Мъжът на снимката.
— Не, не го обичам!
— Тогава защо бързаш толкова да отидеш при него?
— Няма да отида при Уорд! — Аби стисна очи — твърде късно. Бе се издала.
— Уорд?
— Няма значение. Просто си върви, Тор. Моля те! Трябва да се махам оттук.
— Бих искал да науча и фамилното му име — отбеляза спокойно Тор, докато разглеждаше фотографията.
— Добре, можеш да чакаш, докато кипящият котел в ада замръзне!
— Не знаеш ли — отрони Тор тихо, — външните кръгове на ада са сковани в ледове? Адът е едно много студено място, Аби. Студено и безкрайно самотно…
— Вярвай, в каквото щеш! Не ме интересува.
— Престраши се, кажи ми истината. Мисля, че ще ти повярвам.
— Не искам да говоря за това, Тор. Моля те, върви си!
Той се надигна с ловкостта на диво животно и това я накара да потръпне. Прекоси стаята и преди тя да може да реагира, силните му ръце я обгърнаха. По лицето й се четеше безпомощност и яд.
— Мъжът на фотографията е твой любовник, нали?
— Казах ти, не ми е любовник.
— Но кой е той?
— Не мога да ти кажа.
— Аби, налага се да ми кажеш.
— А ако не го направя? — Куражът й се топеше. Тя почувства как пръстите му се впиха в плътта й и дъхът й секна.
— Ще го направиш! — Това не бе заплаха. Тя наистина трябваше да каже на някой за опасността.
— Съпругът на братовчедка ми — прошепна тя. — Уорд Тайсън. Президентът на „Технологиите Линдън“ — компютърната компания на чичо ми.
— И ти не възнамеряваш да прекараш седмицата с него?
— Не!
— Но си била с него през онзи уикенд миналата зима?
— Това не те засяга!
Той не каза нищо, но големите му длани се плъзнаха по раменете й и се сключиха около шията. Неконтролируем страх я задуши и тя понечи да изпищи.
Ала Тор заглуши вика й с целувка. Вцепенена, Аби очакваше всеки миг пръстите му да се стегнат около гърлото й. Стоеше с широко отворени очи и напрегнато тяло, готова да се бори.
Но силните му пръсти около гърлото й не се сключиха в предсмъртна хватка. Дори целувката му не бе агресивна. Един безкраен миг тя се колеба дали да се противи, но почувствала леко да масажира тила й, разбра, че няма да я нарани.
— Аби, защо толкова се страхуваш от мен?
Тя си спомни как той подреждаше цветята и се отпусна на гърдите му, поемайки си въздух. Дланите му се плъзнаха по гърба й, успокояващи и уверени. Аби почувства, че мъжката му сила й предоставя единствената утеха в този миг. Главата й се замая.
— Тор, това не те засяга. Моля те, повярвай ми, трябва да замина.
— Тогава ще дойда с теб — прошепна той, заровил лице в косите й. — Ще стоя тук, докато не ми разкажеш цялата история. Не разбираш ли, от пръв поглед личи, че има нещо нередно около теб? Непрекъснато си нервна от онази последна вечер в курса по икебана. А когато пристигна злополучната фотография, забелязах колко много се разтревожи. Аби, какво се е случило тази сутрин? Та ти бе готова да заминеш, забравила за нашата среща!
— Не мога да ти обясня. Самата аз не съм сигурна какво точно става. Не искам да се забъркваш, Тор — прошепна тя.