— Бих ти казал да спреш да се тревожиш, ако мислех, че съветът ми би ти помогнал — рече Тор.
— Прав си. Страхувам се и се чувствам ужасно безпомощна. Ами ако планът ми не проработи?
— О, мисля, че изнудвачът ще те последва. Оставихме достатъчно следи…
Аби хапеше долната си устна — Тор бе казал на съседката й, че заминават. Бдителният поглед на госпожа Хамънд се бе спрял за миг върху нея, после върху тъмнокосия мъж с куфар.
— Прекрасна идея! — бе възкликнала тя. — Аз съм почти на осемдесет години и ще ви кажа направо, че ако можех да преживея отново първите трийсет, щях да си създам няколко прекрасни спомена. Приятно прекарване, скъпа Аби! Той изглежда способен да се грижи за теб. — Дребната госпожа бе погледнала със сияещи очи Тор и бе додала: — Не я оставяй да те уплаши, млади човече! Тя е много по-мека, отколкото изглежда.
— Ще запомня това — бе измърморил Тор любезно.
— А и денят е прекрасен за шофиране — бе добавила усмихната госпожа Хамънд.
— Мислим да отидем на вилата ми над река Колумбия.
— В дефилето? Прекрасна природа! Къде точно?
Тор отчетливо бе произнесъл името на малкото населено място и се бе усмихна нежно на Аби.
— Готова ли си да тръгваме?
— Да. — Аби импулсивно се бе обърнала към старата дама с думите: — Госпожо Хамънд, чудех се, дали вие…
— Не се тревожи за растенията си, скъпа. Ние двете с Бони Уилкинс ще се погрижим за тях. Тръгвай!
И Аби й бе позволила да я изпрати навън до паркираното пред входа БМВ. След това се бяха отбили за малко в жилището на Тор — намиращо се в нова модерна сграда, която тя изобщо не успя да разгледа. Той бе събрал набързо нещата си и бяха потеглили.
— Аби, истинският проблем не е дали изнудвачът ще те последва, а как да се справим с него, когато се появи.
— Знам — отговори тя с въздишка.
— Какво възнамеряваш тогава?
— Нищо не ми идва наум. Дори не мога да си представя какво иска от мен този тип. Искам да кажа, че не съм в състояние да му дам голяма сума.
— Ако той или тя е само дребен изнудвач, тогава и исканията му ще бъдат малки — заяви Тор и сви рамене.
— Не изглеждаш особено загрижен…
— За размера на сумата ли? Няма да се наложи да плащаш, така че това няма значение.
— Може да се наложи да му платя.
— В никакъв случай!
— Просто разсъждавам логично. Ако му дам част от исканата сума, ще ми даде отсрочка…
— Каквото и да се случи, няма да плащаш!
— Ако реша, че най-добрият начин да се справя със ситуацията е да платя, ще го направя. Щастието на Синтия е в опасност и аз съм длъжна да я защитя. Не ме интересуват твоите намерения относно изнудвача.
— Скъпа, не бива да му плащаш — обясни й тихо Тор. — Щом веднъж се захване с теб, няма да те остави на мира.
— Ще видим — рече непокорно Аби. Не й харесваше, че той поема контрола върху ситуацията. — Имал ли си опит с изнудвачи досега?
— Срещал съм толкова подлеци. Същото е.
— Какви по-точно?
— Дълго е за разказване.
— Добре, аз пък имам опит с деспотични мъже — отвърна Аби — и съм научила някои неща.
— Съмнявам се. Не пролича особено, поне в отношението ти към мен. Нямаше да отстъпиш нито на милиметър. А ти вече прие присъствието ми. Така че вече сме обвързани — усмихна се той.
— Никак не е смешно, Тор!
— Съжалявам. Ти не си първата, която се оплаква от лошото ми чувство за хумор. Ние, сериозните хора, не сме свикнали да се шегуваме. Някой ден ще поискам да узная всичко за него.
Аби се напрегна — нямаше смисъл да се заблуждава, бе разбрала намека му.
— Миналото не е нещо, за което съм склонна да разговарям. Поне не често.
— Достатъчно е веднъж да ми разкажеш всичко.
— Ще ти кажа единствено, че доста си изпатих.
— Бъди по-точна.
— Ами болезненото чувство за собственост не е нито романтично, нито вълнуващо. Ревността е болест, а не доказателство за любов.
— Продължавай — окуражи я той меко.
— Опитвам се да не мисля за миналото, зарекла съм се да не говоря с никой за това.
— Той опитвал ли се е някога да те потърси, откакто сте скъсали?
— Не, слава Богу!
— Къде живее?
— В Сиатъл. Тор, казах, че не искам да говоря за това. Мисля, че трябва да се съсредоточим върху настоящия проблем.
— Изнудвачът? Не можем да направим много, докато не реши да те последва. В планинска местност като тази, към която сме се запътили, ще бъде трудно за непознат да се подвизава инкогнито. За да стигне до теб, ще бъде принуден да задава въпроси, да предприема ходове… Рано или късно ще излезе от сянката.
— Говориш така, сякаш сме готови да отвърнем на удара с удар.