— Ще измислим нещо, бъди сигурна.
Тор Латимър наистина излъчваше сила, която успокояваше. Аби не знаеше защо му вярва, но не можеше да не го признае. Тя си напомни за стотен път, че не бива да се поддава на чувства. А в очите на Тор искреше желание.
— За какво мислиш?
— Че ставам параноичка.
— Имаш основание. При хора, които са изнудвани, често се случва.
— Аз не се тревожа изобщо…
— Имаш предвид отношението ти към мен?
— В известна степен.
— Ами имаш право.
— Защо говориш така! — избухна тя. — Не виждаш ли, че и без това съм достатъчно изнервена? Спести ми зловещите си подмятания и престани да ме дразниш.
— Не те дразня…
— Ако продължаваш в същия тон, не знам докога бих издържала. Господи, защо се съгласих да те последвам! Трябваше да постъпя според първоначалния си план.
— А щеше ли да се оправиш сама?
— За предпочитане е да бях останала сама, отколкото всяка минута да се притеснявам дали няма да скочиш върху мен.
— Това ли всъщност те тревожи? Или се страхуваш от себе си, че няма да избягаш, ако реша да скоча върху теб?
— Намираш цялата работа за много забавна, нали?
— Не, не забавна, интригуваща, може би. Малко рискована, но не и забавна…
— Рискована! За теб или за мен?
— И за двама ни.
— Никога не съм те молила да поемаш каквито и да било рискове заради мен — напомни му тя.
— Нямах предвид рисковете, свързани с изнудвача. Мислех за рисковете, които поемаме един към друг.
— Какви рискове поемаш ти, по дяволите!
— Рискът, че няма да мога да те оставя да си отидеш, след като станеш моя — призна той. — Рискът, че ще бъда въвлечен в твоя малко странен начин на живот. Не съм свикнал да общувам с жени като теб, Аби Линдън. Чувствам се като някое от цветята в композициите ти.
— Що за аналогия! Как си представяш, че се чувстват цветята в моите композиции?
— Малко несигурни, дезориентирани, но изкушени…
— Ти ми се подиграваш!
— Не, опитвам се да те успокоя.
— Наистина ли, Тор? Не мисля, че го правиш много добре.
— Наистина ли се страхуваш от мен, Аби?
— Ще ти съобщя, когато съм наясно — троснато отвърна тя.
Той се усмихна, но не каза нищо.
Вилата се намираше на един връх и гледаше надолу към реката. Бе разположена в красива местност. Аби не бе изненадана. Тя последва Тор към постройката от кедрови трупи. Не бе точно вила, по-скоро планинска хижа.
— Изглежда ти харесва да живееш на високо и да имаш панорамен изглед — рече тя, колебаейки се дали да влезе вътре. Всяка стъпка, всяко движение, я приближаваха до Тор. Изпита усещането, че нещата се развиват прекалено бързо и последствията мотат да бъдат непоправими.
Тор спря на половината път от входната врата, остави куфарите и я погледна. Тя мигновено зае отбранителна поза, леко разтворила крака с ръце на хълбоците. Така както го гледаше решително, му напомняше ярко, смело и хищно цвете. Но мракът пече падаше и цветята скоро щяха да свият чашки.
— Да, когато застана тук горе и погледна към света в краката си, овладява ме чувство за сигурност. Предполагам, затова съм се погрижил жилището ми в Портланд и хижата тук да бъдат построени на високо. Заповядай, влизай. Става студено. Ще запаля огън и можем да хапнем нещо.
Аби го изгледа продължително. Този мъж без съмнение очакваше да откликне на желанието му. Вече бе поел ролята на неин защитник. Тази вечер тя щеше да яде от храната му, да седи до огъня, да спи под покрива му…
— Твърде късно е, Аби. Хайде, влизай, скъпа. Тук ще бъдеш в безопасност. — Думите на Тор прозвучаха, меко и успокоително.
Аби се поколеба още малко, но тръсна глава и пристъпи. Не, не бе я омагьосал. Просто щеше да й помогне да преодолее страховете и тревогите си. Тя се усмихна и се извърна.
— Ще отида до колата да взема плика с продуктите.
Когато надзърна в хартиения плик, тя възкликна:
— Кога си купил цветя?! — Малък букет от дребни жълти рози подаваха главици от целофан. Бяха се сгушили до бутилка вино и кутия мляко. — Не те забелязах кога си ги взел.
— Имаше букети до касата — обясни Тор и пъхна ключа. — Помислих, че могат да добавят малко очарование към вечерята.
— О! — засмя се тя.
— Не е хубаво да се подиграваш на хората, които искат да направят живота ти по-приятен — намръщи се Тор и й кимна да го последва във всекидневната.
Аби се огледа с интерес. Вътрешността на кедровата постройка неслучайно наподобяваше селска къща с тежките си удобни мебели и килими в ярки шарки. Ред личеше навсякъде. Нямаше студена пепел в камината, нито стари списания по масичката за кафе, нито неизмити чаши върху кръглата дървена маса за хранене.